Как може да се предотврати синдромът?

Превенция на синдрома на Даун

Въпреки че няма сигурен начин за предотвратяване на синдрома на Даун, има няколко неща, които могат да се направят, за да се намали рискът от раждане на дете с това състояние:

1. Напреднал скрининг на възрастта на майката:

Жените на възраст над 35 години са изложени на повишен риск от раждане на дете със синдром на Даун. Това е така, защото яйцеклетките на по-възрастните жени са по-склонни да имат хромозомни аномалии. Ако сте на възраст над 35 години, говорете с Вашия лекар за скрининг за синдром на Даун.

2. Генетично консултиране

Ако имате фамилна анамнеза за синдром на Даун или ако сте на възраст над 35 години, може да помислите за генетично консултиране. Генетичен консултант може да ви помогне да разберете риска от раждане на дете със синдром на Даун и може да обсъди възможностите, с които разполагате.

3. Пренатално изследване

Има редица пренатални тестове, които могат да се използват за скрининг за синдром на Даун. Тези тестове включват:

- Биография на хорион (CVS):Този тест се извършва между 10 и 13 седмица от бременността. Малка проба от тъкан се взема от плацентата и се тества за хромозомни аномалии.

- Амниоцентеза:Това изследване се извършва между 15 и 20 седмица от бременността. Малко количество амниотична течност се изтегля от матката и се тества за хромозомни аномалии.

- Ултразвук:Ултразвукът може да се използва за измерване на дебелината на нухалната гънка в задната част на врата на бебето. Ако нухалната гънка е твърде дебела, това може да показва повишен риск от синдром на Даун.

- Кръвни тестове:Има редица кръвни тестове, които могат да се използват за скрининг за синдром на Даун. Тези тестове измерват нивата на определени хормони и протеини в кръвта.

4. Предимплантационна генетична диагностика (PGD)

PGD ​​е процедура, която може да се използва за избор на ембриони, които нямат синдром на Даун. Тази процедура включва ин витро оплождане (IVF) и генетично изследване на ембрионите. Само ембрионите, които нямат синдром на Даун, се имплантират в матката.

Важно е да се отбележи, че нито един от тези методи не може напълно да елиминира риска от раждане на дете със синдром на Даун. Те обаче могат да помогнат за намаляване на риска и могат да осигурят спокойствие на бъдещите родители.