Как честотата на даден звук се показва на нервната система?
1. Звукови вълни:Звуковите вълни навлизат във външното ухо и преминават през ушния канал до тъпанчето.
2. Вибрация:Тъпанчето вибрира в отговор на звуковите вълни и прехвърля тези вибрации към трите малки кости в средното ухо, известни като малеус, инкус и стреме.
3. Вътрешно ухо:Стремето предава вибрациите към вътрешното ухо, по-специално към кохлеята, спираловидна структура, пълна с течност и облицована със сензорни космени клетки.
4. Честотно кодиране:В рамките на кохлеята различни сегменти реагират на различни диапазони от честоти. Звуците с по-ниски честоти предизвикват вибрации в основата на кохлеята, докато по-високите честоти създават вибрации към върха.
5. Тонотопична карта:Подреждането на чувствителните към звук космени клетки по дължината на кохлеята създава тонотопична карта, където честотата на звука е представена пространствено. Космените клетки на различни места са настроени на специфични честоти и тази подредба запазва информацията за честотата на звука.
6. Невронни сигнали:Докато космените клетки вибрират, те освобождават невротрансмитери, които стимулират близките спирални ганглийни неврони. Тези неврони преобразуват механичните вибрации в електрически сигнали и ги предават по слуховия нерв.
7. Слухов нерв:Слуховият нерв пренася специфичните за честотата невронни сигнали от кохлеята до слуховия мозъчен ствол.
8. Обработка на мозъчния ствол:Слуховият мозъчен ствол допълнително обработва невронните сигнали и ги изпраща до по-високи слухови центрове в средния мозък и мозъчната кора.
9. Слухова кора:В слуховата кора, разположена в темпоралните дялове на мозъка, честотната информация се анализира допълнително и се интегрира с друга слухова информация, за да се възприеме височината и качеството на звука.
Чрез тази тонотопична организация и невронна обработка честотата на звука се кодира и представя в нервната система, което ни позволява да възприемаме и различаваме различни височини и честоти.
