Каква е патофизиологията на захарен диабет тип 2?
Инсулинова резистентност: Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който помага на клетките да абсорбират глюкозата от кръвния поток. При диабет тип 2 клетките в мускулите, черния дроб и мастната тъкан стават резистентни към ефектите на инсулина. Това означава, че глюкозата се натрупва в кръвта, вместо да се използва за енергия.
Нарушена инсулинова секреция: В допълнение към инсулиновата резистентност, хората с диабет тип 2 често имат нарушена инсулинова секреция. Това означава, че панкреасът не е в състояние да произведе достатъчно инсулин, за да преодолее резистентността на тялото към инсулин.
Повишено производство на глюкоза: Черният дроб произвежда глюкоза като източник на енергия за тялото. При хора с диабет тип 2 черният дроб произвежда твърде много глюкоза, което допринася за високите нива на кръвната захар.
Други фактори: Други фактори, които допринасят за патофизиологията на диабет тип 2, включват генетика, затлъстяване, липса на физическа активност и някои лекарства.
Генетични фактори: Диабетът тип 2 има силен генетичен компонент и хората с фамилна анамнеза за заболяването са изложени на повишен риск от развитие на заболяването.
Затлъстяване: Затлъстяването е значителен рисков фактор за диабет тип 2, а излишните телесни мазнини, особено около талията, могат да допринесат за инсулинова резистентност.
Липса на физическа активност: Заседналият начин на живот може да увеличи риска от диабет тип 2, тъй като физическата активност помага за подобряване на инсулиновата чувствителност.
Някои лекарства: Някои лекарства, като стероиди и бета-блокери, могат да причинят инсулинова резистентност и да увеличат риска от диабет тип 2.
Патофизиологията на диабет тип 2 е сложна и включва множество фактори. Разбирането на тези фактори е от решаващо значение за разработването на ефективни стратегии за предотвратяване и управление на състоянието.
