Защо секрецията на инсулин намалява по време на стрес?
Секрецията на инсулин се намалява по време на стрес поради активирането на симпатиковата нервна система и хипоталамо-хипофизно-надбъбречната (HPA) ос. Ето как работят тези системи:
1. Активиране на симпатиковата нервна система:
По време на стрес се активира симпатиковата нервна система, което води до освобождаване на епинефрин (адреналин) и норепинефрин. Тези хормони предизвикват реакцията „бий се или бягай“, която отклонява енергията от несъществени процеси, включително секрецията на инсулин.
2. Активиране на HPA Axis:
Стресът също задейства активирането на HPA оста. Това включва хипоталамуса, хипофизната жлеза и надбъбречните жлези. Хипоталамусът освобождава кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH), който стимулира хипофизната жлеза да произвежда адренокортикотропен хормон (ACTH). След това ACTH действа върху надбъбречните жлези, за да освободи кортизол.
3. Ефекти на епинефрин, норепинефрин и кортизол:
- Епинефринът и норепинефринът директно инхибират секрецията на инсулин от бета клетките в панкреаса.
- Кортизолът, освободен от надбъбречните жлези, има няколко ефекта, които допринасят за намалена секреция на инсулин:
- Увеличава освобождаването на глюкоза от черния дроб (глюконеогенеза) и намалява усвояването на глюкоза от мускулните и мастните клетки.
- Антагонизира ефектите на инсулина, като прави клетките по-малко чувствителни към неговите действия (инсулинова резистентност).
Като цяло, активирането на симпатиковата нервна система и HPA оста по време на стрес води до намаляване на секрецията на инсулин, което е необходимо за запазване на енергия и глюкоза за незабавна реакция на стрес. Хроничният стрес обаче може да наруши инсулиновата сигнализация и да допринесе за развитието на инсулинова резистентност и диабет тип 2 в дългосрочен план.
