Какво може да се използва за обездвижване на местата на фрактурата?
Има няколко метода и устройства, които могат да се използват за обездвижване на местата на фрактурата, като помагат за предотвратяване на по-нататъшно движение и потенциално увреждане на околните тъкани. Ето някои често използвани техники за обездвижване на фрактури:
1. Шини: Шините са твърди или полутвърди устройства, които могат да бъдат приложени към крайник, за да ограничат движението на мястото на фрактурата. Те могат да бъдат направени от различни материали, като дърво, метал, пластмаса или фибростъкло. Шините могат да се използват за временно обездвижване преди по-нататъшно медицинско лечение или за по-дълги периоди, ако фрактурата е стабилна и не изисква хирургична интервенция.
2. Кастове: Отливките са по-твърди устройства за обездвижване в сравнение с шините. Обикновено са направени от гипс, фибростъкло или комбинация от материали. Отливките покриват напълно наранения крайник или част от тялото, осигурявайки повече опора и защита от шините. Те често се използват за дълготрайна имобилизация на фрактури, особено когато подравняването и стабилността са от решаващо значение.
3. Функционални скоби: Функционалните скоби са устройства, които позволяват контролирано движение, като същевременно осигуряват опора на наранената зона. Те обикновено се използват за фрактури, които не изискват пълно обездвижване или когато известна степен на движение е от полза за лечебния процес. Функционалните скоби могат да бъдат направени от различни материали, включително пластмаса, метал или плат.
4. Сцепление: Сцеплението включва прилагане на теглителна сила към крайник или част от тялото с помощта на тежести и макари. Обикновено се използва за определени видове фрактури, особено тези, включващи гръбначния стълб или дългите кости. Сцеплението помага за подравняване на костни фрагменти, облекчаване на мускулни спазми и намаляване на болката.
5. Външни фиксатори: Външните фиксатори са устройства, които се състоят от метални щифтове или винтове, поставени в костта над и под мястото на фрактурата, свързани с външна рамка. Те осигуряват стабилност и подравняване на счупената кост, позволявайки ранна мобилизация в определени случаи. Външните фиксатори често се използват за сложни фрактури, отворени фрактури или ситуации, при които вътрешната фиксация с пластини и винтове не е подходяща.
Конкретният метод за имобилизация на фрактурата се определя от вида на фрактурата, нейната локализация, тежест и индивидуалното състояние на пациента. Медицински специалист ще оцени фрактурата и ще препоръча най-подходящата техника за обездвижване, за да насърчи правилното заздравяване и възстановяване.
