Защо панкреасът секретира?

Панкреасът секретира в отговор на различни стимули, основно регулирани от хормони и невронни механизми. Ето основните фактори, които предизвикват секрецията на панкреаса:

1. Хормонална регулация:

а. Холецистокинин (CCK): CCK се освобождава от тънките черва в отговор на наличието на мазнини и протеини. Той стимулира панкреаса да отделя храносмилателни ензими, като липази, протеази и амилази, в дванадесетопръстника.

b. Секретин: Секретинът също се секретира от тънките черва в отговор на наличието на киселинен химус. Стимулира панкреаса да отделя богата на бикарбонат течност, която помага за неутрализиране на киселинността и създаване на оптимално pH за ензимната активност.

2. Невронна регулация:

а. Вагална стимулация: Блуждаещият нерв, основен парасимпатиков нерв, играе решаваща роля в регулирането на панкреатичната секреция. Когато се стимулира, блуждаещият нерв освобождава ацетилхолин, който задейства освобождаването на храносмилателни ензими и бикарбонат от панкреаса.

b. Ентероендокринни рефлекси: Някои хормони, произведени от ентероендокринни клетки в стомашно-чревния тракт, като гастрин и стомашен инхибиторен пептид (GIP), могат да стимулират вагусовия нерв и индиректно да повлияят на панкреатичната секреция.

3. Неврално-хормонални взаимодействия:

Има взаимодействие между хормоналните и нервните сигнали при регулирането на панкреатичната секреция. Хормоните CCK и секретинът могат да подобрят ефектите от вагусната стимулация, докато някои невротрансмитери, като соматостатин, могат да инхибират панкреатичната секреция.

4. Регулиране на кръвната захар:

Панкреасът също участва в регулирането на нивата на кръвната захар. В отговор на повишената кръвна захар след хранене, хормонът инсулин се освобождава от бета-клетките на панкреаса. Инсулинът насърчава усвояването и използването на глюкоза от клетките, което може индиректно да повлияе на секрецията на панкреаса.

Това са основните фактори, които карат панкреаса да отделя храносмилателни ензими и бикарбонати, за да улесни храносмилането и да поддържа оптимални условия в тънките черва. Координираните действия на хормоните и невронните пътища осигуряват правилна секреция и регулиране на панкреатичния сок.