Защо терминът монголоид е използван за означаване на хора със синдром на Даун?
Терминът "монголоид" исторически е бил използван за означаване на хора от източноазиатски произход. За първи път е измислен от немския анатом Йохан Фридрих Блуменбах в края на 18 век, за да класифицира хората въз основа на физически характеристики като черти на лицето и цвят на кожата. Терминът по-късно е приет в медицината, за да опише лица със синдром на Даун.
Използването на термина монголоид за описание на хора със синдром на Даун се основава на убеждението, че хората с това състояние имат определени физически характеристики, които са подобни на тези на хората от Източна Азия, като епикантична гънка (гънка на кожата, която покрива вътрешната ъгъл на окото) и сплескан профил на лицето. Използването на този термин за описване на хора със синдром на Даун обаче беше проблематично и се смяташе за обидно, тъй като увековечаваше стереотипите и утвърждаваше идеята, че хората със синдром на Даун по своята същност са различни от другите.
Оттогава терминът "монголоид" е заменен с по-точни и уважителни термини като "синдром на Даун" или "индивиди със синдром на Даун". Тази промяна отразява разбирането, че синдромът на Даун е генетично заболяване, което засяга индивиди от всякакъв произход и че не е подходящо да се използват расови или етнически етикети, за да се опишат хора с това състояние.
