Как Ърнест Хилгард обяснява хипнозата?

Неодисоциационната теория на хипнозата на Ърнест Хилгард подчертава, че хипнозата води до разцепване или дисоциация на съзнанието, което води до състояние на фокусирано внимание и повишена внушаемост. Според Хилгард хипнотичното състояние включва две нива на съзнание:

1. Рецептивната част: Това е несъзнаваният или подсъзнателният ум, който е силно възприемчив към внушения от хипнотизатора. Той отговаря за изпълнението на внушенията и инструкциите, дадени по време на хипноза.

2. Частта за наблюдение: Това е съзнателният ум или частта от съзнанието, която остава незасегната от хипнотичните внушения. То наблюдава и следи хипнотичното преживяване, но не участва активно и не контролира реакциите.

Теорията на Хилгард предполага, че хипнозата създава разделение между тези две нива на съзнание, позволявайки на индивидите да реагират автоматично на внушения, без съзнателно да ги оценяват или интерпретират. Този процес на дисоциация позволява хипнотичното състояние и води до различни феномени, свързани с хипнозата, включително подобрена релаксация, намалено възприемане на болка, повишена внушаемост и автоматичен отговор на внушения.