Какво се случва, когато урината се остави да престои известно време на изложен въздух?
Ето какво се случва:
1. Разграждане на урея :Уреята, основен компонент на урината, претърпява ензимна хидролиза от уреите, присъстващи в бактериите, често срещани в околната среда. Когато уреите реагират с вода, те катализират разграждането на уреята в амоняк (NH3) и въглероден диоксид (CO2).
2. Алкализиране :Когато амонякът се отделя, той повишава рН на урината, което я прави по-алкална. Това повишаване на рН може да се забележи по промяна в цвета на урината, преминавайки към по-тъмно жълт или дори кафеникав оттенък.
3. Гнилостна миризма :Производството на амоняк води до остра и неприятна миризма. Амонякът има отчетлива остра миризма, която може да бъде открита с увеличаване на концентрацията.
4. Образуване на амониеви соли :Произведеният амоняк може да се комбинира с други съединения в урината, като фосфати и карбонати, за да образува амониеви соли. Тези соли допринасят за помътняването или помътняването на урината.
5. Микробен растеж :Алкалната среда и наличието на органични съединения служат като благоприятни условия за развитие на микроби. Различни видове бактерии и гъбички могат да виреят в урината, което води до разлагане и евентуално гниене на нейните съставки.
6. Промени в цвета :Тъй като урината се разлага, тя може да претърпи допълнителни химически промени, което води до образуването на различни пигменти и оцветени съединения. Тези съединения могат да придадат на урината жълтеникаво-кафяв, червеникав или дори лилав цвят.
Струва си да се отбележи, че точните промени и скоростта, с която се случват, зависят от няколко фактора, включително температура, влажност, първоначалната концентрация на урея и пикочна киселина и специфичните микробни видове, присъстващи в околната среда.