Скептицизъм по отношение на ваксините или антинаучна агресия? Разговор с д-р Питър Хотез

В ексклузивно интервю д-р Питър Хотез, декан на Националното училище по тропическа медицина към Медицинския колеж Бейлър, споделя своите прозрения относно скептицизма по отношение на ваксините, агресията срещу науката и спешната нужда от научна грамотност.

1. Разкриване на скептицизма по отношение на ваксините:

Въпрос:Д-р Хотез, какво смятате за основната причина за скептицизма към ваксините?

Д-р Хотез:Скептицизмът по отношение на ваксините може да произтича от различни фактори, включително страхове за безопасността, недоверие в властите, дезинформация и истински научни въпроси. Разбирането на тези първопричини е от решаващо значение за ефективно справяне с колебанието относно ваксината.

Въпрос:Как можем да направим разлика между основателни опасения и неоснователен скептицизъм?

Д-р Хотез:Основателните опасения често се основават на научни изследвания, доклади или личен опит. Скептиците с тези опасения трябва да потърсят надеждни източници на информация, за да изяснят всякакви погрешни схващания или несигурности. От друга страна, неоснователният скептицизъм се движи от дезинформация, разпространявана онлайн или чрез социалните медии, често лишена от научна основа. Важно е да оценявате критично източниците, преди да повярвате или да споделите информация.

2. Справяне с антинаучната агресия:

Въпрос:Какво разбирате под антинаучна агресия и защо тя преобладава в днешното общество?

Д-р Хотез:Антинаучната агресия се отнася до атаки срещу учени, научни институции и самия научен процес. Тази агресия може да се прояви чрез словесно насилие, заплахи или дори физическо насилие. Движи се от фундаментално недоверие в науката, подхранвано от дезинформация и ерозията на научното образование в обществото.

Въпрос:Какво може да се направи за борба с агресията срещу науката и за насърчаване на научната грамотност?

Д-р Хотез:Насърчаването на научната грамотност е от съществено значение. Трябва да включим уменията за научно мислене и критичен анализ в училищните програми в ранна възраст. Насърчаването на открития диалог между учените и обществеността също може да помогне за изграждането на доверие и да осигури платформа за справяне с опасенията и погрешните схващания. Освен това трябва да държим социалните медийни платформи отговорни за разрешаването на разпространението на дезинформация.

3. Дезинформация и бъдещето на общественото здраве:

Въпрос:Как дезинформацията допринася за предизвикателствата за общественото здраве, като например приемането на ваксини?

Д-р Хотез:Дезинформацията може да има опустошителни ефекти върху общественото здраве. Това подкопава доверието във ваксините, което води до намалено усвояване на ваксините и потенциални огнища на предотвратими болести. Дезинформацията може също да подкопае доверието в обществените здравни институции, което затруднява ефективното справяне с бъдещи здравни кризи.

Въпрос:Какво могат да направят хората, за да се борят с дезинформацията и да защитят общественото здраве?

Д-р Хотез:Хората трябва да оценяват критично източниците на информация, с които се сблъскват, особено споделените в социалните медии. Проверете твърденията, като се консултирате с достоверни научни източници и експерти в съответната област. Освен това трябва активно да споделяме точна информация от надеждни източници, за да противодействаме на разпространението на дезинформация и да насърчаваме дискусии, основани на доказателства.

4. Ролята на учените и медиите:

Въпрос:Как учените и медиите могат да си сътрудничат ефективно, за да се борят с дезинформацията и да популяризират точна научна информация?

Д-р Хотез:Учените трябва да се ангажират с обществеността по-ефективно, като комуникират сложни научни концепции с прости и разбираеми думи. Медиите от своя страна трябва да дават приоритет на точността, контекста и баланса, когато отразяват научни въпроси. Сътрудничеството между учени и отговорни журналисти е жизненоважно, за да се гарантира, че точната научна информация достига до обществеността.

Д-р Питър Хотез подчертава жизненоважната необходимост от научна грамотност, борба с дезинформацията и насърчаване на уважителен дискурс по научни теми. Чрез овластяване на хората със знания, насърчаване на доверие в науката и поддържане на научната почтеност, можем да защитим общественото здраве и да изградим по-информирано и устойчиво общество.