Как би обяснил Фройд шизофренията?
1. Фиксиране на фалически етап:
Фройд предполага, че хората с шизофрения изпитват фиксация на фалическия етап на развитие. Този етап е белязан от интензивни чувства на съперничество, ревност и страх от кастрация. Тези неразрешени конфликти могат да доведат до отдръпване от реалността и появата на шизофренични симптоми.
2. Слабо его и свръхактивен идентификатор:
Фройд предполага, че хората с шизофрения имат слабо его (рационалната, ориентирана към реалността част от ума) и свръхактивна идентичност (инстинктивната, импулсивна част). Този дисбаланс води до липса на контрол върху първичните желания и неспособност за справяне с външни изисквания, което допринася за развитието на шизофренични симптоми.
3. Защитни механизми:
За да управляват своите несъзнателни тревоги, хората с шизофрения могат да разчитат в голяма степен на защитни механизми, като регресия (оттегляне към по-ранен етап на развитие) и проекция (приписване на вътрешните им страхове и импулси на другите). Тези механизми могат да изкривят реалността и да допринесат за развитието на заблуди, халюцинации и други симптоми.
4. Нарцистично оттегляне:
Фройд предполага, че хората с шизофрения могат да оттеглят своето либидо (сексуална енергия) от външния свят и да го пренасочат навътре, което води до състояние на нарцистично оттегляне. Това оттегляне води до загуба на интерес към социалните взаимодействия и загриженост за техния вътрешен свят, което допринася за симптомите на шизофрения.
Важно е да се отбележи, че теорията на Фройд се счита за остаряла в съвременната психиатрия и повечето специалисти по психично здраве не се приписват на неговите обяснения за шизофренията. Настоящите теории подчертават ролята на генетичните фактори, невробиологичните аномалии и влиянията на околната среда в развитието на шизофренията.
