Кога трябва да се предостави спешно насочване за психично-здравни грижи на войник?
1. Идеи за самоубийство или убийство:Войникът изразява мисли или намерения да нарани себе си или другите.
2. Психоза или заблуди:Войникът показва изразени промени в поведението или мисловните модели, като халюцинации, параноя или заблуди.
3. Декомпенсация или екстремен емоционален дистрес:Войникът изпитва огромен емоционален дистрес, като пристъпи на паника или тежка тревожност, които значително нарушават способността им да функционират или да регулират емоциите си.
4. Агресивно или насилствено поведение:Войникът проявява агресивно или насилствено поведение, което не е характерно за него или представлява риск за него самия или другите.
5. Злоупотреба с вещества или интоксикация, водещи до небезопасно поведение:Злоупотребата с вещества или интоксикацията на войника води до рисково поведение или представлява заплаха за тяхното благосъстояние или безопасност.
6. Остър травматичен отговор:Войникът изпитва екстремна реакция към травматично събитие или ситуация, която изисква незабавна намеса за предотвратяване на по-нататъшен дистрес или увреждане.
7. Самонараняване или опити за самоубийство:Има доказателства за самонараняване или опит за самоубийство, или войникът разкрива продължаващо поведение на самонараняване.
8. Отказ от ядене или пиене:Ако войник упорито отказва да яде или пие и стане недохранен.
9. Влошаване на функционирането:Бързо намаляване на способността на войника да извършва ежедневни дейности или да изпълнява задължения.
10. Тежка и постоянна дезориентация:Войникът проявява объркване или дезориентация, които продължават продължителен период от време и значително влошават тяхната преценка и вземане на решения.
