Биохимични изследвания за разграничаване на типична от атипична туберкулоза?

Могат да се използват няколко биохимични теста за разграничаване на типичната от атипичната туберкулоза. Ето няколко важни теста:

- Тест за натрупване на ниацин:Този тест се използва за разграничаване между Mycobacterium tuberculosis (типичен) и други атипични микобактерии. M. tuberculosis е ниацин-положителен, което означава, че може да произвежда никотинова киселина (ниацин) от пиридинови нуклеотиди. Атипичните микобактерии обикновено са отрицателни за ниацин или произвеждат само следи от ниацин.

- Тест за намаляване на нитратите:Този тест определя способността на микобактериите да редуцират нитратите до нитрити. M. tuberculosis и повечето други типични микобактерии са положителни за нитрат редуктаза, което означава, че могат да превръщат нитрата в нитрит. Въпреки това, някои атипични микобактерии, като Mycobacterium avium complex (MAC), са отрицателни за нитратна редуктаза.

- Тест за чувствителност към пиразинамид:Пиразинамидът е важно противотуберкулозно лекарство. M. tuberculosis обикновено е чувствителен към пиразинамид, докато някои атипични микобактерии, като MAC, са естествено резистентни към това лекарство. Извършването на тест за чувствителност към пиразинамид може да помогне при разграничаването на тези организми.

- Уреазен тест:Уреазният тест определя способността на микобактериите да произвеждат ензима уреаза, който хидролизира уреята в амоняк и въглероден диоксид. Повечето атипични микобактерии, включително MAC, са положителни за уреаза, докато M. tuberculosis обикновено е отрицателна за уреаза.

- Скорост на растеж и морфология на колониите:Атипичните микобактерии често растат по-бавно от M. tuberculosis и могат да показват различни характеристики на колониите върху твърда хранителна среда.

Важно е да се отбележи, че въпреки че тези биохимични тестове могат да осигурят ценна информация за разграничаване между типична и атипична туберкулоза, те трябва да се тълкуват в комбинация с други диагностични методи, като микроскопия, култура и молекулярни техники, за да се осигури точна идентификация и подходящо лечение на инфекцията.