Материалът, който зъболекарите използват за запълване на кухини в зъбите, трябва да има същия коефициент на разширение като самия зъб. Какво се случва, ако са различни?

Материалът за пълнеж, използван в стоматологията, трябва да има подобен коефициент на топлинно разширение на структурата на зъба, за да осигури правилно свързване и да предотврати усложнения. Ако коефициентите на разширение са различни, могат да възникнат няколко проблема:

1. Изтичане и пределна повреда :

- Когато материалът за пълнеж се разширява или свива с различна скорост от тази на зъба поради температурни промени, той може да създаде празнини или пространства около краищата на пълнежа.

- Това изтичане позволява на бактериите да проникнат, което води до вторично разпадане, чувствителност и потенциален отказ на възстановяването.

2. Стрес и микрофрактури :

- Когато материалът за пълнеж се разшири повече от зъба, това може да причини напрежение и напрежение върху структурата на зъба, потенциално водещо до микрофрактури или пукнатини.

- Тези микрофрактури могат да компрометират здравината на зъба и да го направят по-податлив на по-нататъшно увреждане.

3. Загуба на задържане :

- Ако пломбиращият материал се свие повече от зъба, той може да се свие и да загуби сцеплението си върху структурата на зъба с течение на времето.

- Тази загуба на задържане може да доведе до изпадане или разхлабване на пълнежа, което изисква подмяна или допълнително третиране.

4. Следоперативна чувствителност :

- Разликите в коефициентите на разширение могат да допринесат за следоперативната чувствителност.

- Когато материалът за пълнеж се разширява или свива неравномерно в сравнение със зъба, това може да причини термични напрежения, които стимулират пулпата (нерва) на зъба, което води до дискомфорт и чувствителност към горещи или студени стимули.

За да избегнат тези усложнения, зъболекарите внимателно избират материали за пълнеж с коефициенти на разширение, подобни на естествената зъбна структура, осигурявайки трайно и добре интегрирано възстановяване.