Защо раните, които съдържат некротична и исхемична тъкан, заздравяват по-дълго?
1. Нарушена тъканна оксигенация: Некротичната тъкан е мъртва тъкан, която е загубила кръвоснабдяването си, докато исхемичната тъкан е с намален кръвен поток. Тази липса на кислород нарушава доставянето на основни хранителни вещества и кислород до леглото на раната, които са необходими за лечебния процес.
2. Повишен възпалителен отговор: Некротичната и исхемичната тъкан може да предизвика хроничен възпалителен отговор, който допълнително уврежда околната здрава тъкан и забавя процеса на оздравяване. Възпалителният отговор може също да доведе до образуване на белези, което може допълнително да влоши зарастването на рани.
3. Риск от инфекция: Некротичните и исхемичните тъкани осигуряват благоприятна среда за растеж на бактерии, увеличавайки риска от инфекция. Инфекцията може допълнително да забави заздравяването на раната и да доведе до усложнения като сепсис.
4. Нарушена контракция и реепителизация на раната: Некротичната и исхемична тъкан може да попречи на процеса на свиване на раната, което е от съществено значение за затварянето на раната. По подобен начин процесът на повторна епителизация, който включва растежа на нови кожни клетки върху повърхността на раната, е нарушен в присъствието на некротична и исхемична тъкан.
5. Намалено производство на растежен фактор: Некротичната и исхемична тъкан може да намали производството на растежни фактори, които са от съществено значение за стимулиране на оздравителния процес. Това може допълнително да забави зарастването на раната.
Следователно наличието на некротична и исхемична тъкан в раните създава сложна и предизвикателна среда, която възпрепятства нормалния процес на оздравяване и изисква специално внимание и стратегии за лечение за насърчаване на заздравяването на рани.
