Защо ESR се увеличава при ревматоиден артрит?
Повишен фибриноген:Възпалението при RA води до увеличаване на производството на протеини в острата фаза, включително фибриноген. Фибриногенът е протеин, който участва в съсирването на кръвта и може да предизвика по-бързо агрегиране и утаяване на червените кръвни клетки, което води до по-високо СУЕ.
Променен вискозитет на плазмата:Възпалителният процес при RA може да причини промени в състава и вискозитета на плазмата. Повишените нива на възпалителни протеини и други вещества могат да направят плазмата по-плътна и по-вискозна. Този повишен вискозитет възпрепятства утаяването на червените кръвни клетки, което допринася за по-високо ESR.
Производство на имуноглобулин:RA се характеризира със свръхпроизводство на имуноглобулини, особено ревматоиден фактор (RF) и анти-циклични цитрулинирани пептидни (анти-CCP) антитела. Тези имуноглобулини могат да се свързват с червените кръвни клетки, образувайки имунни комплекси. Наличието на тези имунни комплекси насърчава агрегацията на червените кръвни клетки и засилва утаяването, което води до повишена ESR.
Нива на C-реактивен протеин (CRP):CRP е друг протеин в острата фаза, който се повишава в отговор на възпаление. Докато ESR и CRP са индикатори за възпаление, ESR се влияе от няколко фактора, включително нива на фибриноген и плазмен вискозитет, докато CRP е по-специфичен за възпалителния отговор. Високите нива на CRP, заедно с повишеното ESR, могат да предполагат наличието на активно възпаление при RA.
Важно е да се отбележи, че докато повишената СУЕ често се наблюдава при ревматоиден артрит, тя не е специфична за заболяването и може да бъде повлияна от различни други фактори, медицински състояния и лекарства. Следователно СУЕ обикновено се разглежда заедно с други клинични находки, лабораторни тестове и диагностични критерии за оценка на активността на заболяването и проследяване на отговора на лечението при индивиди с ревматоиден артрит.
