Как се диагностицира диспраксията?
Диагностицирането на диспраксия включва мултидисциплинарен подход, който обикновено включва комбинация от оценки, наблюдения и оценки от здравни специалисти, като педиатри за развитие, професионални терапевти, психолози или невролози. Ето основните стъпки, включени в диагностицирането на диспраксия:
1. Първоначална оценка:
- Родителите или лицата, които се грижат за тях, може да изразят загриженост относно двигателните умения на детето, координацията и трудностите при ученето пред педиатър или доставчик на първично здравно обслужване.
2. История на развитието:
- Медицинският специалист снема подробна анамнеза за развитието, включително информация за двигателните етапи на детето, развитието на речта, социалните взаимодействия и всякакви проблеми с развитието.
3. Физикален и неврологичен преглед:
- Извършва се физикален и неврологичен преглед, за да се изключат всякакви основни медицински състояния, които могат да допринесат за затрудненията на детето.
4. Стандартизирано тестване:
- Могат да се прилагат стандартизирани оценки на развитието или тестове за оценка на двигателните умения, координацията, когнитивните способности и езиковите умения на детето. Тези тестове помагат да се определят количествено силните и слабите страни на детето.
5. Оценка на трудовата терапия:
- Ерготерапевт провежда цялостна оценка, за да оцени двигателните умения, координацията, сензорната обработка и способностите за самообслужване на детето. Оценката включва наблюдения върху представянето на детето при различни задачи и може да включва стандартизирани оценки, специфични за двигателните умения.
6. Психологическа и образователна оценка:
- Психолог или образователен специалист може да извършва оценки, за да оцени когнитивните способности на детето, затрудненията в ученето и емоционалното благополучие. Това помага да се идентифицират всички съпътстващи състояния, които могат да повлияят на развитието на детето.
7. Диференциална диагноза:
- Здравните специалисти работят заедно, за да изключат други състояния с подобни симптоми, като церебрална парализа, разстройство от аутистичния спектър или разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).
8. Екипна дискусия и диагностика:
- Екипът от професионалисти, участващи в оценката на детето, се събира, за да обсъди констатациите, да си сътрудничи за диагноза и да разработи индивидуализиран план за интервенция.
9. Участие на родител и дете:
- Родителите и детето участват активно в диагностичния процес, предоставяйки своите прозрения и опит, за да допринесат за точна оценка.
10. Последващи действия и наблюдение:
- Препоръчват се редовни прегледи и текущо наблюдение, за да се проследи напредъкът на детето и да се коригира планът за интервенция, ако е необходимо.
Важно е да се отбележи, че диагностичният процес за диспраксия може да варира в зависимост от здравната система, възрастта на детето и наличието на специалисти. Ранното идентифициране и диагностика са от решаващо значение за осигуряване на подходящи интервенции и подкрепа, за да се помогне на хората с диспраксия да преодолеят своите предизвикателства.
