Как левкоцитите влизат и излизат от кръвоносните съдове, за да достигнат местата на възпаление или разрушаване на тъканите?

Левкоцитите, известни също като бели кръвни клетки, играят решаваща роля в защитната система на тялото, като предпазват от инфекции, възпаления и увреждане на тъканите. Те могат да се движат навътре и извън кръвоносните съдове, за да достигнат местата на възпаление или тъканна деструкция чрез различни механизми:

1. Маргиниране :Когато левкоцитите усещат химически сигнали, показващи възпаление или нараняване, те преминават през процес, наречен маргинация. По време на маргинацията левкоцитите се придвижват от центъра на кръвния поток към съдовата стена. Това им позволява да влязат в близък контакт с ендотелните клетки, покриващи кръвоносния съд.

2. Адхезия :След като левкоцитите са в непосредствена близост до ендотелните клетки, те се прилепват към стената на съда чрез специфични адхезионни молекули, експресирани на тяхната повърхност. Тези адхезионни молекули се свързват с комплементарни молекули на ендотелните клетки, като селектини и интегрини.

3. Диапедеза :След адхезия, левкоцитите претърпяват диапедеза, която е процес на изтласкване през пролуките между ендотелните клетки и подлежащата базална мембрана. Това им позволява да напуснат кръвния поток и да навлязат в околната тъкан.

4. Хемотаксис :Левкоцитите се насочват към мястото на възпаление или тъканна деструкция чрез химически сигнали, наречени хемоатрактанти. Тези хемоатрактанти се произвеждат от увредени клетки, бактерии и други имунни клетки на мястото на възпалението. Левкоцитите усещат хемоатрактантите и се придвижват към по-високи концентрации на тези сигнали чрез процес, наречен хемотаксис.

5. Екстравазация :След като левкоцитите са мигрирали през съдовата стена, те претърпяват екстравазация, което е процес на преместване от периваскуларното пространство в околната тъкан. Това включва допълнителна адхезия и миграция през извънклетъчния матрикс.

Като следват тези стъпки, левкоцитите са в състояние да напуснат кръвния поток и да достигнат местата на възпаление или тъканна деструкция, където могат да изпълняват функциите си, като фагоцитоза, убиване на патогени и освобождаване на цитокини за насърчаване на имунните отговори.