Как ангиотензия 2 засяга бъбреците?
1. Бъбречна вазоконстрикция:
Ang II причинява вазоконстрикция на бъбречните артерии и аферентните артериоли, което води до намален кръвен поток към бъбреците. Този намален кръвен поток може да увреди бъбречната функция и да доведе до намаляване на скоростта на гломерулна филтрация (GFR), скоростта, с която кръвта се филтрира в бъбреците.
2. Задържане на натрий:
Ang II стимулира реабсорбцията на натрий и вода в проксималните извити тубули и събирателните канали на нефроните. Тази повишена реабсорбция на натрий води до увеличаване на обема на извънклетъчната течност и може да допринесе за хипертония.
3. Активиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS):
Ang II играе централна роля в активирането на RAAS. Когато кръвното налягане се понижи или нивата на натрий се понижат, системата ренин-ангиотензин се активира, което води до освобождаване на ренин от бъбреците, който от своя страна превръща ангиотензиногена в ангиотензин I. След това ангиотензин-конвертиращият ензим (ACE) превръща ангиотензин I в Ang II . След това Ang II стимулира освобождаването на алдостерон от надбъбречните жлези, което допълнително увеличава реабсорбцията на натрий и задържането на течности.
4. Гломерулни промени:
Хроничното излагане на високи нива на Ang II може да причини структурни промени в бъбреците, включително удебеляване на гломерулната базална мембрана, пролиферация на мезангиални клетки и гломерулосклероза. Тези промени могат да доведат до прогресивно увреждане на бъбреците и загуба на бъбречна функция.
5. Тубулоинтерстициални промени:
Продължителното излагане на Ang II може също да доведе до тубулоинтерстициална фиброза и възпаление. Повишеното налягане и намаленият кръвен поток в бъбреците може да причини увреждане на тубулните клетки и околния интерстициум, което води до белези и нарушена бъбречна функция.
Следователно Ang II има както остри, така и хронични ефекти върху бъбреците, като влияе върху бъбречния кръвен поток, обработката на натрий и прогресията на бъбречното заболяване. Медикаменти, които блокират ефектите на Ang II, като АСЕ инхибитори или блокери на ангиотензин рецептори (ARB), обикновено се използват при лечението на хипертония и хронично бъбречно заболяване за подобряване на бъбречната функция и предотвратяване на по-нататъшно увреждане.
