Как лекарите първо лекуват пациент, който пристига в болницата и изпитва симптоми на ДВТ?
1. История и физикален преглед:
- Лекарят ще събере информация за симптомите на пациента, медицинската история и рисковите фактори за ДВТ, като продължително обездвижване, скорошна операция или лична или фамилна анамнеза за кръвни съсиреци.
- Извършва се физикален преглед, като се фокусира върху засегнатия крайник. Лекарят проверява за подуване, чувствителност, топлина и обезцветяване. Симптомът на Хоман (болка в прасеца, когато стъпалото е дорзифлексирано) е класически, но не винаги надежден индикатор за ДВТ.
2. Диагностични тестове:
- Тест за D-димер:Кръвен тест, който измерва нивата на D-димер, протеинов фрагмент, който се увеличава, когато има кръвен съсирек. Отрицателният тест за D-димер може да помогне да се изключи ДВТ, докато положителният резултат може да наложи допълнително изследване.
- Компресионен ултразвук:Този неинвазивен образен тест използва звукови вълни за визуализиране на кръвоносните съдове в засегнатия крайник и идентифициране на кръвни съсиреци. Това е най-често използваният тест за диагностициране на ДВТ.
3. Незабавно лечение:
- Антикоагулантна терапия:Ако се подозира или диагностицира ДВТ, лекарят вероятно ще започне на пациента антикоагулантно лекарство, за да предотврати растежа на съсирека или образуването на нови съсиреци. Често използваните антикоагуланти включват хепарин и варфарин (Coumadin). Хепаринът с ниско молекулно тегло (LMWH), като еноксапарин (Lovenox), често се предпочита за първоначално лечение.
- Компресионна терапия:Компресионни чорапи или обвивки се прилагат върху засегнатия крайник, за да се подобри притока на кръв, да се намали подуването и да се предотврати по-нататъшно образуване на съсиреци.
- Издигане:Повдигането на засегнатия крайник над нивото на сърцето може да помогне за подобряване на кръвообращението и намаляване на отока.
4. Допълнителна оценка и лечение:
- След като започне първоначалното лечение, могат да се извършат допълнителни изследвания за потвърждаване на диагнозата и определяне на степента на съсирека, като венография или ядрено-магнитен резонанс (MRI).
- Специфичният план за лечение ще зависи от състоянието на пациента, местоположението и тежестта на ДВТ и всички основни медицински състояния.
- Дългосрочната антикоагулантна терапия може да се препоръча за предотвратяване на рецидивираща ДВТ и може да продължи няколко месеца или дори за неопределено време, в зависимост от индивидуалните рискови фактори.
Бързата диагностика и лечение на ДВТ са от съществено значение за предотвратяване на сериозни усложнения, като белодробна емболия (PE), която възниква, когато кръвен съсирек се откъсне от дълбоките вени и се придвижи до белите дробове.
