Какво представляват хормоните на стреса, произвеждани от надбъбречните жлези?

Надбъбречните жлези, разположени на върха на всеки бъбрек, играят решаваща роля в реакцията на тялото на стрес. Когато тялото е изправено пред физически, емоционален или психологически стрес, надбъбречните жлези освобождават различни хормони, за да помогнат на тялото да се справи с изискванията на стресовата ситуация. Първичните хормони на стреса, произвеждани от надбъбречните жлези, включват:

1. Епинефрин (адреналин): Епинефринът е хормонът, който обикновено се свързва с реакцията "бий се или бягай". Той се освобождава в отговор на непосредствени заплахи и предизвиква каскада от физиологични промени, за да подготви тялото за физическо действие. Епинефринът увеличава сърдечната честота, разширява дихателните пътища, стимулира мускулната контракция и пренасочва притока на кръв към жизненоважни органи.

2. Норепинефрин (норадреналин): Норепинефринът е друг хормон, който се освобождава по време на реакцията на стрес. Той работи заедно с епинефрин, за да подготви тялото за действие, но има по-продължителен ефект. Норепинефринът допринася за повишена бдителност, фокус и енергия по време на стресови ситуации.

3. Кортизол: Кортизолът е глюкокортикоиден хормон, който играе жизненоважна роля в дългосрочната реакция на организма към стрес. Той участва в регулирането на метаболизма, имунната функция и кръвното налягане. Нивата на кортизола обикновено се покачват сутрин, което помага да се осигури прилив на енергия, и след това постепенно намаляват през целия ден. Хроничният стрес обаче може да доведе до продължително високи нива на кортизол, което може да доведе до различни здравословни проблеми.

4. Алдостерон: Алдостеронът е минералкортикоиден хормон, който помага за регулирането на електролитния баланс, особено нивата на натрий и калий в тялото. Той се освобождава в отговор на стресови фактори, които причиняват загуба на течности, като изпотяване или диария, за да се поддържа правилен баланс на течности и електролити.

Тези хормони на стреса работят заедно, за да поддържат адаптацията на тялото към стресови ситуации, като осигуряват подходящ физиологичен отговор на предизвикателствата. Продължителното или хронично активиране на реакцията на стрес обаче може да наруши различни телесни системи и да допринесе за здравословни проблеми, когато тялото не е в състояние да се върне в състояние на баланс след отстраняване на стресора.