Как се диагностицира камерното мъждене?

Вентрикуларната фибрилация (VF) обикновено се диагностицира с помощта на електрокардиограма (ЕКГ) , неинвазивен тест, който записва електрическата активност на сърцето. При синусовия ритъм ЕКГ показва последователен модел на електрически импулси, произхождащи от синоатриалния възел (SA възел), който се намира в дясното предсърдие. Когато възникне VF, ЕКГ показва бърза и хаотична електрическа активност, произхождаща от множество места във вентрикулите, което води до неправилен и неефективен сърдечен ритъм.

Основните характеристики, наблюдавани на ЕКГ по време на VF, включват:

1. Липса на организирани QRS комплекси: При VF липсват характерните QRS комплекси, които представляват камерна контракция.

2. Фибрилаторни вълни: VF се характеризира с бърза, неравномерна и дезорганизирана електрическа активност, водеща до фибрилаторни вълни на ЕКГ. Тези вълни имат различни форми, размери и продължителност, създавайки хаотичен модел.

3. Липса на P вълни и отчетливи ST сегменти: P вълните (представляващи предсърдно свиване) и отделните ST сегменти (представляващи периода между камерната деполяризация и реполяризация) не могат да бъдат идентифицирани при VF.

4. Оценка: Сърдечната честота по време на VF обикновено е много бърза, варираща от 200 до над 300 удара в минута. Този бърз и неправилен ритъм е неефективен за генериране на значим сърдечен дебит.

Когато ЕКГ покаже характерните находки на VF, тя се превръща в основен инструмент за диагностициране на тази аритмия. Бързото разпознаване и диагностика са от решаващо значение, тъй като VF се счита за спешна медицинска помощ и изисква незабавна дефибрилация за възстановяване на нормалния сърдечен ритъм.