Какво се случва, когато човешкото око спре да работи?

Когато човешкото око спре да работи, това се нарича слепота или загуба на зрение. Слепотата може да бъде частична, когато хората имат някаква степен на зрително увреждане, или пълна, когато няма възприятие за светлина. Причините за слепота са разнообразни и могат да варират от генетични заболявания до наранявания, заболявания и свързана с възрастта дегенерация.

Ето какво се случва, когато човешкото око спре да работи:

1. Нарушено зрение: Тъй като окото губи своята функционалност, способността за ясно виждане става компрометирана. Индивидите могат да изпитат замъглено зрение, намалена острота и трудности при разграничаване на обекти. Цветовете може да изглеждат избледнели и периферното (странично) зрение може да се стесни.

2. Чувствителност към светлина: Окото става по-чувствително към светлина, което води до дискомфорт и отблясъци. Това може да направи предизвикателство да сте в ярко осветена среда или дори на открито през деня.

3. Загуба на зрителна острота: Зрителната острота, която се отнася до остротата и яснотата на зрението, прогресивно намалява. Това затруднява четенето, разпознаването на лица и извършването на подробни задачи.

4. Нощна слепота: Може да се наблюдава затруднено виждане при слаба светлина или нощни условия (никталопия). Това се случва, защото способността на окото да се адаптира към тъмнината е компрометирана.

5. Скотоми (слепи петна): В зрителното поле могат да се развият петна от загуба на зрение или слепи петна (скотоми). Тези слепи петна могат да попречат на централното или периферното зрение, засягайки ежедневните дейности като четене, ходене и разпознаване на обекти.

6. Пълна слепота: В случаите на пълна слепота хората губят всякакво възприятие за светлина и не виждат нищо. Въпреки това, някои индивиди с пълна слепота може все още да запазят способността да усещат посоката на източника на светлина или да изпитат усещането за светлина (известно като светлоусещане).

7. Адаптивни механизми: Мозъкът понякога може да се адаптира към загубата на зрение, като разчита повече на другите сетива, като слуха и докосването. Тази невропластичност позволява на индивидите да развият компенсаторни механизми, за да се ориентират в заобикалящата ги среда.

Важно е да се отбележи, че слепотата може да има дълбоко въздействие върху качеството на живот на човека, включително неговата независимост и способност да изпълнява ежедневни задачи. Ранното откриване, правилната медицинска помощ и рехабилитационните услуги могат да помогнат на хората със загуба на зрение да се адаптират и да увеличат максимално оставащите си зрителни способности.