Какво означава основното заболяване?

Подлежащото заболяване се отнася до медицинско състояние или заболяване, което е налице в индивида и съществува независимо от ново или вторично състояние или заболяване, което възниква. Основното заболяване може да допринесе или да повлияе на развитието, тежестта или прогнозата на вторичното състояние.

Основните заболявания могат да бъдат хронични, остри или латентни и могат или не могат да имат забележими симптоми. Някои често срещани примери за основни заболявания включват:

1. Хронични състояния :

- Сърдечно заболяване (напр. коронарна артериална болест, сърдечна недостатъчност)

- Диабет (тип 1 или тип 2)

- Хипертония (високо кръвно налягане)

- Астма

- Хронично бъбречно заболяване

- Рак

- Автоимунни заболявания (напр. лупус, ревматоиден артрит)

2. Остри състояния :

- Инфекция (напр. пневмония, инфекция на пикочните пътища)

- Нараняване (напр. травма на главата, костни фрактури)

- Инсулт

- Внезапен сърдечен арест

- Органна недостатъчност

3. Генетични условия или условия на развитие :

- Кистозна фиброза

- Сърповидноклетъчна анемия

- Синдром на Даун

- Вродени сърдечни дефекти

- Генетични предразположения към определени заболявания

4. Състояния на психичното здраве :

- Безпокойство

- Депресия

- Биполярно разстройство

Когато човек има основно заболяване, това може да повлияе на цялостното му здраве и благополучие, потенциално да повлияе на реакцията му към нови заболявания, лечения или интервенции. Здравните специалисти вземат предвид основните заболявания, когато поставят диагнози, определят планове за лечение и управляват грижите за пациентите, за да оптимизират резултатите и да осигурят цялостна медицинска помощ.