Как се диагностицира миозитът?
1. Медицинска история и симптоми:
- Лекарят ще попита за вашите симптоми, включително мускулна болка, слабост, умора, затруднено преглъщане или кожни обриви.
- Те могат също така да попитат за вашата медицинска история, фамилна история на мускулни заболявания и всякакви скорошни инфекции или ваксинации.
2. Физически преглед:
- Лекарят ще извърши физически преглед, като се фокусира върху мускулната сила, чувствителността и всички видими признаци на възпаление или кожни промени.
- Може да ви помолят да извършите прости движения или тестове за оценка на мускулната функция и идентифициране на области на слабост.
3. Лабораторни изследвания:
- Може да се назначат кръвни изследвания за проверка за повишени мускулни ензими (креатин киназа, алдолаза или лактат дехидрогеназа), които могат да показват мускулно увреждане или възпаление.
- Допълнителни кръвни тестове могат да помогнат за идентифициране на специфични антитела, свързани с определени видове миозит, като анти-Jo-1, анти-Mi-2 или анти-SRP антитела.
4. Електромиография (ЕМГ) и изследвания на нервната проводимост:
- ЕМГ измерва електрическата активност в мускулите, като помага да се направи разлика между мускулни нарушения (миопатии) и нервни нарушения (невропатии).
- Изследванията на нервната проводимост оценяват колко добре електрическите импулси преминават през нервите.
5. Мускулна биопсия:
- В някои случаи може да се препоръча мускулна биопсия, за да се вземе проба от мускулна тъкан за изследване под микроскоп.
- Патологът може да анализира мускулната тъкан за признаци на възпаление, увреждане или необичайни протеинови отлагания.
6. Образни изследвания:
- Образни тестове, като магнитен резонанс (MRI), могат да предоставят подробни изображения на мускулите и да идентифицират аномалии, възпаление или увреждане в мускулната тъкан.
7. Генетично изследване:
- При съмнение за наследствена форма на миозит може да се направи генетично изследване.
Въз основа на резултатите от тези диагностични изследвания лекарят може да постави точна диагноза за конкретния вид миозит и да определи подходящ курс на лечение. Важно е да се отбележи, че диагностичният процес може да варира в зависимост от индивидуалните симптоми и предполагаемата основна причина.