Как се лекува болестта на Wilson?
1. Лекарства:
- Хелиращи агенти: Тези лекарства се свързват с медта в тялото и помагат за отстраняването й чрез урината. Обичайните хелатиращи агенти, използвани за болестта на Уилсън, включват:
- пенициламин (купримин)
- триентин (сиприн)
- Тетратиомолибдат (тиомолибдат)
2. Добавки с цинк:
- Цинкът, основен минерал, намалява усвояването на медта от червата и насърчава нейното елиминиране от тялото.
- Може да се предпише цинков ацетат или сулфат за намаляване на чревната абсорбция на мед.
3. Промяна на диетата:
- Поддържането на диета с ниско съдържание на мед е от решаващо значение за управлението на болестта на Уилсън.
- Храни с високо съдържание на мед, като черен дроб, миди, ядки, семена и какаови продукти, трябва да бъдат ограничени.
- Диетолозите могат да предоставят насоки за създаване на балансирана диета с контролирано съдържание на мед.
4. Чернодробна трансплантация:
- В случаите, когато болестта на Уилсън е причинила сериозно увреждане на черния дроб, може да се обмисли чернодробна трансплантация.
- Чернодробната трансплантация замества увредения черен дроб със здрав, което позволява възстановяване на нормалната чернодробна функция и отстраняване на излишната мед.
5. Обща поддържаща грижа:
- Редовното наблюдение и тестване на чернодробната функция, нивата на мед и други свързани параметри са от съществено значение за проследяване на прогресията на заболяването и отговора на лечението.
- При необходимост могат да бъдат предписани лекарства за справяне със симптоми като болка, гадене или неврологични проблеми.
- Психологическата и емоционална подкрепа могат да бъдат важни поради хроничния характер на състоянието и въздействието му върху ежедневния живот.
За хората с болестта на Уилсън е изключително важно да следват стриктно своите планове за лечение, както е препоръчано от техния здравен екип. Спазването на схемите за лечение, редовното наблюдение и промените в начина на живот са от съществено значение за ефективно управление и предотвратяване на дългосрочни усложнения.