Каква е ролята на Ptyalin в храносмилането?
Птиалинът, известен също като слюнчена амилаза, играе решаваща роля в началните етапи на смилането на въглехидратите. Ето как функционира:
1. Слюнчен секрет: Птиалинът е ензим, произвеждан от слюнчените жлези. Секретира се в устата заедно със слюнката, когато започнем да ядем.
2. Разграждане на нишестето: Птиалинът действа специално върху диетичното нишесте, което е сложен въглехидрат, намиращ се в храни като хляб, ориз, картофи и тестени изделия. Той разгражда нишестето до по-прости захари, главно малтоза и декстрини.
3. Оптимално pH: Ptyalin има оптимален диапазон на pH между 6,2 и 7,0. Този диапазон на pH е подобен на леко алкалната среда в устата. Докато храната навлиза в устата, тя се смесва със слюнката, създавайки благоприятна среда за ефективното функциониране на птиалин.
4. Ограничено действие: Ptyalin действа предимно в устата, където започва храносмилането на нишестето. Действието му обаче е ограничено, тъй като се инактивира от киселинната среда на стомаха. След като храната навлезе в стомаха, активността на птиалин се спира и други храносмилателни ензими, като пепсин, поемат.
5. Допълнителна роля: Птиалинът играе допълнителна роля в цялостното храносмилане на въглехидратите. Въпреки че инициира разграждането на нишестето в устата, по-голямата част от смилането на нишестето се случва по-нататък в храносмилателната система от други ензими, като панкреатична амилаза и чревни амилази.
Като цяло, основната функция на птиалин е частично смилане на диетичното нишесте в устната кухина, осигурявайки начален старт на храносмилателния процес. Неговата активност обаче е преходна и се допълва от други храносмилателни ензими в следващите етапи на храносмилането.
* Къде се извършва по-голяма абсорбция на крайните продукти от храносмилането в кръвоносната система?