Какви са характеристиките на ензимите, които пречат на питалин и трипсин да усвояват една и съща храна?
Характеристиките на ензимите, които пречат на пепсина и трипсина да усвояват една и съща храна, зависят от следното:
Оптимално pH: Пепсинът и трипсинът имат различни оптимални диапазони на pH за тяхната каталитична активност. Пепсинът работи най-добре в киселинни условия, с оптимално рН около 1,5-2,0, което се намира в стомаха. Трипсинът, от друга страна, функционира оптимално в леко алкална среда, с оптимално pH около 7,5-8,0, което е характерно за тънките черва.
Температура: Пепсинът и трипсинът също имат различни температурни диапазони, в които проявяват максимална активност. Пепсинът е най-активен при телесна температура (около 37 градуса по Целзий), която е температурата в стомаха. Трипсинът обаче е най-активен при малко по-високи температури, около 40-45 градуса по Целзий, което съответства на температурата в тънките черва.
Субстратна специфичност: Пепсинът и трипсинът имат различни субстратни специфики, което означава, че усвояват предимно различни видове протеини. Пепсинът участва главно в първоначалното разграждане на протеините в стомаха и има предпочитание да разцепва пептидни връзки, включващи ароматни аминокиселини, като фенилаланин, тирозин и триптофан. Трипсинът, от друга страна, работи по-нататък по време на храносмилателния процес в тънките черва и има специфичност за разцепване на пептидни връзки, включващи основни аминокиселини, като лизин и аргинин.
Тези разлики в оптималното рН, температура и специфичност на субстрата гарантират, че пепсинът и трипсинът действат върху протеините последователно и селективно по време на храносмилателния процес. Пепсинът започва смилането на протеини в киселата среда на стомаха, разграждайки ги на по-малки пептидни фрагменти. Тъй като съдържанието на стомаха се движи в тънките черва, pH става по-алкално и трипсинът става активен. Трипсинът допълнително разгражда пептидните фрагменти, генерирани от пепсин и други храносмилателни ензими, което в крайна сметка води до абсорбцията на аминокиселини в кръвния поток.
