Как поведенческите терапевти променят проблемното поведение на клиентите?

Поведенческите терапевти използват различни техники за промяна на проблемното поведение на клиентите. Тези техники се основават на принципите на подсилване, наказание и моделиране:

Укрепване * включва възнаграждаване на желаните поведения, увеличавайки вероятността да се появят отново. Положителното подсилване осигурява приятна последица след желаното поведение, като похвала или лакомство. Отрицателното подсилване премахва отблъскващо следствие след желаното поведение, като например позволяване на клиент да напусне предизвикателна задача, когато изпълни малка част.

Наказание включва представяне на неприятни последици след нежелано поведение, намалявайки вероятността то да се случи отново. Положителното наказание добавя нещо неприятно след поведението, като предоставяне на тайм-аут или глоба. Отрицателното наказание отнема нещо приятно след поведението, като загуба на привилегии или достъп до предпочитани дейности.

Моделиране включва наблюдение на другите, изпълняващи желаното поведение и учене от техните действия. Терапевтите могат да използват живи модели (напр. демонстриране на подходящи социални умения) или символични модели (напр. използване на видеоклипове или ролеви игри).

Поведенческите терапевти приспособяват тези техники към специфичните нужди и проблеми на всеки клиент, като вземат предвид фактори като тежестта на поведението, възрастта на индивида и неговия стил на учене. Комбинацията и системното прилагане на тези методи повишават ефективността на интервенциите за промяна на поведението.

Ето разбивка на това как поведенческите терапевти могат да използват всяка техника:

* Положително подсилване: Ако клиент иска да отслабне, терапевтът може да му даде стикер или малко лакомство, когато успешно проследи приема на храна за един ден.

* Отрицателно подсилване: Ако клиентът се страхува от паяци, терапевтът може постепенно да намали излагането си на паяци, като започне от снимка и премине към жив паяк в контролирана среда, докато страхът на клиента намалее.

* Положително наказание: Ако клиент непрекъснато прекъсва другите в групата, терапевтът може да им назначи пауза или да ги помоли да излязат извън групата за няколко минути като следствие.

* Отрицателно наказание: Ако клиентът се бори със закъснението, терапевтът може да намали времето, което клиентът има за дейност (напр. почивка), ако пристигне късно.

* Моделиране: Ако клиентът иска да подобри социалните си умения, терапевтът може да му покаже видеоклипове на хора, взаимодействащи социално в различни условия, и да ги накара да практикуват ролеви игри на тези взаимодействия.

Важно е да се отбележи, че техниките за промяна на поведението трябва да се използват етично, със съгласието на клиента и по начин, който зачита неговата автономия.