Как пулсът на човек, който бяга, се различава от този в покой, защо е необходима тази промяна?
Когато човек тича, пулсът му се увеличава значително в сравнение с пулса му в покой. Това е така, защото тялото се нуждае от повече кислород и хранителни вещества, за да подхранва мускулите по време на тренировка, а сърцето работи по-бързо, за да достави това повишено търсене. Няколко физиологични промени допринасят за това повишаване на сърдечната честота:
1. Повишена потребност от кислород: По време на бягане мускулите се нуждаят от повече кислород, за да произвеждат енергия. Сърцето реагира, като изпомпва по-бързо, за да циркулира наситена с кислород кръв в тялото, осигурявайки адекватно снабдяване на работещите мускули.
2. Активиране на симпатиковата нервна система: Симпатиковата нервна система, отговорна за реакцията на тялото „бий се или бягай“, се активира по време на тренировка. Това активиране стимулира сърцето да бие по-бързо и увеличава силата на контракциите, което води до по-висок сърдечен ритъм.
3. Ударен обем: Ударният обем или количеството кръв, изпомпвано от сърцето с всеки удар, може леко да се увеличи по време на бягане. Въпреки това, основният фактор, допринасящ за увеличения сърдечен дебит (количеството кръв, изпомпана за минута), е по-бързият сърдечен ритъм.
4. Променливост на сърдечната честота: Вариабилността на сърдечната честота (HRV), която се отнася до вариацията във времето между ударите на сърцето, може да намалее по време на бягане. Това е така, защото сърдечната честота става по-равномерна, за да отговори на постоянните изисквания на упражненията.
Защо е необходима тази промяна?
Увеличаването на сърдечната честота по време на бягане е от съществено значение за задоволяване на повишените нужди на тялото от кислород и хранителни вещества. Тази адаптация гарантира, че мускулите получават необходимото гориво за поддържане на физическата активност. Без това увеличаване на сърдечната честота тялото не би могло да работи със същата интензивност или продължителност по време на тренировка.
Освен това сърдечно-съдовата система се адаптира към редовни упражнения с течение на времето. При постоянни тренировки сърцето става по-ефективно при изпомпване на кръв и сърдечната честота в покой може да намалее. Тази адаптация отразява подобрената способност на сърцето да циркулира ефективно кръвта, дори в покой.
Следователно промяната в сърдечната честота от покой към бягане е необходим физиологичен отговор на изискванията на упражненията и е от решаващо значение за поддържане на оптимална производителност и сърдечно-съдово здраве.
