Какво е миокардна фиброза?

Миокардната фиброза се отнася до образуването на прекомерна фиброзна тъкан в сърдечния мускул, което води до заместване на нормалните миокардни клетки с белези. Това е патологичен процес, който може да бъде резултат от различни сърдечни заболявания и състояния, включително миокарден инфаркт (сърдечен удар), хронично възпаление и някои генетични нарушения.

Когато сърдечният мускул е повреден, тялото реагира, като инициира лечебен процес, който включва образуването на белег за възстановяване на наранената област. Въпреки това, в някои случаи, лечебният процес може да стане прекомерен, което води до натрупване на фиброзна тъкан и образуване на миокардна фиброза.

Наличието на миокардна фиброза може да има значителни последици за сърдечната функция. Фиброзната тъкан не е в състояние да се съкращава като здравите миокардни клетки, което може да доведе до нарушена сърдечна функция и намалена ефективност на изпомпване. Освен това миокардната фиброза може да промени електрическите свойства на сърцето, увеличавайки риска от аритмии (нарушения на сърдечния ритъм).

Миокардната фиброза често се свързва с различни сърдечни заболявания, включително:

1. Исхемична болест на сърцето:Инфаркт на миокарда (сърдечен удар) възниква, когато има запушване на коронарните артерии, което води до липса на кръвоснабдяване на сърдечния мускул. Това може да причини увреждане на миокарда и последваща фиброза.

2. Разширена кардиомиопатия:Това състояние се характеризира с уголемяване и отслабване на сърдечния мускул. Миокардната фиброза се наблюдава често при дилатативна кардиомиопатия, допринасяща за нарушена сърдечна функция.

3. Хипертрофична кардиомиопатия:При това състояние сърдечният мускул става необичайно удебелен. Миокардната фиброза може да възникне в резултат на прекомерното натоварване на сърцето.

4. Аритмогенна дясна вентрикуларна кардиомиопатия (ARVC):ARVC е генетично заболяване, което засяга предимно дясната камера на сърцето. Миокардната фиброза е често срещана характеристика на ARVC, повишаваща риска от аритмии.

5. Миокардит:Миокардитът се отнася до възпаление на сърдечния мускул. Хроничният миокардит може да доведе до миокардна фиброза.

Диагностицирането на миокардна фиброза обикновено включва комбинация от тестове и образни техники, като ехокардиография, сърдечно-магнитен резонанс (MRI) и ендомиокардна биопсия. Лечението на миокардна фиброза се фокусира главно върху управлението на основното сърдечно заболяване и предотвратяване на по-нататъшното прогресиране на фиброзата. Това може да включва промени в начина на живот, лекарства и в някои случаи хирургични интервенции.