Какво представлява тестът за скорост на нервната проводимост?

Тестът за скорост на нервната проводимост (NCV) е диагностична процедура, използвана за оценка на здравето и функцията на нервите. Той измерва колко бързо преминават електрическите сигнали по нервите.

Процедура

По време на теста за скоростта на нервната проводимост малки електроди се поставят върху кожата над нерва, който се тества. Допълнителни електроди се поставят върху близката кожа, както и върху мускула, който нервът контролира (ако е приложимо). Електродите изпращат и получават малки, безболезнени електрически импулси. Импулсите преминават през нерва и тяхната скорост се измерва.

Електродите, поставени върху кожата близо до първия електрод, са достатъчно близо, за да уловят електрическата активност и да измерят колко време отнема импулсът да стигне до тях. Това помага да се изчисли колко бързо се движи електрическият сигнал по нерва.

Тълкуване

Скоростта на нервната проводимост може да варира в зависимост от вида на нерва и местоположението му в тялото. Резултатите от теста се сравняват с нормалните стойности за този конкретен нерв, което може да помогне да се определи дали нервът функционира правилно или има увреждане или дисфункция.

Употреби и ефективност

NCV тестовете се използват за оценка на различни състояния, засягащи нервите, включително:

- Синдром на карпалния тунел

- Синдром на Гилен-Баре

- Множествена склероза

- Прищипани нерви

- Периферна невропатия (увреждане на нервите извън мозъка и гръбначния мозък)

Тестовете за скорост на нервната проводимост обикновено са безопасни и се понасят добре. Те обаче може да са неудобни за някои хора и може да има лек дискомфорт по време или след теста. Може да има и потенциални рискове от използването на игли или електрически импулси.

NCV тестовете често се извършват заедно с други диагностични тестове, като електромиография (ЕМГ), за да се получи по-изчерпателна оценка на нервната и мускулната функция.