Какви са рисковете за реципиента при кръвопреливане?

Кръвопреливането е медицинска процедура, при която кръвта или кръвните продукти се прехвърлят от едно лице (донор) на друго (реципиент) през вена. Докато кръвопреливанията спасяват животи и подобряват здравето, те носят и определени рискове за реципиента. Ето някои потенциални рискове, свързани с кръвопреливане:

1. Инфекции, свързани с кръвопреливане:

Кръвопреливането може да носи риск от предаване на инфекции от донора на реципиента. Тези инфекции могат да включват бактериални инфекции, вирусни инфекции (като HIV, хепатит B, хепатит C) и паразитни инфекции (като малария). Въпреки че се извършват строги тестове за скрининг на дарената кръв, винаги има малък риск от инфекция от донор, който е в ранен стадий на инфекция или е носител на рядък или новопоявил се патоген.

2. Реакции на трансфузия:

- Незабавни реакции: Те могат да се появят в рамките на минути след започване на трансфузията и включват алергични реакции, които могат да се проявят като копривна треска, обрив, сърбеж и подуване. Тежките реакции могат да причинят висока температура, втрисане, ускорен пулс, задух и спад на кръвното налягане, известни като анафилаксия.

- Забавени реакции: Те могат да се случат часове до дни след кръвопреливането и включват фебрилни нехемолитични реакции (треска без признаци на разрушаване на кръвта), свързано с трансфузията остро белодробно увреждане (TRALI) и хемолитични реакции след трансфузия. TRALI може да доведе до тежък респираторен дистрес и натрупване на течност в белите дробове. Хемолитичните реакции възникват, когато имунната система на реципиента атакува трансфузираните червени кръвни клетки, което води до тяхното разпадане и причинява усложнения като анемия.

3. Несъвместимост на кръвна група:

- Несъвместимост с ABO: Това е сериозен риск, който възниква, когато реципиентът получи кръв от несъвместима ABO кръвна група. Имунната система на реципиента ще атакува червените кръвни клетки на донора, което води до незабавни хемолитични реакции и потенциално причинява тежки усложнения.

- Rh несъвместимост: Когато Rh-отрицателен реципиент получи Rh-положителна кръв, имунната система на реципиента може да произведе антитела срещу Rh фактора. Това може да причини забавени хемолитични реакции при последващи трансфузии или да повлияе на бъдещи бременности, ако реципиентът е жена в детеродна възраст.

4. Претоварване на обема:

Преливането на твърде много кръв твърде бързо може да доведе до претоварване с течности, причинявайки симптоми като задух, сърцебиене и подуване. Пациентите със сърдечна недостатъчност са особено изложени на риск.

5. Претоварване с желязо (хемосидероза):

Повтарящите се трансфузии за дълъг период от време могат да доведат до претоварване с желязо, особено при лица с определени състояния (напр. таласемия). Излишното желязо може да се натрупа в тялото и да доведе до увреждане на черния дроб, сърдечни проблеми и други усложнения.

6. Болест на присадката срещу приемника (GVHD):

В редки случаи трансфузията на стволови клетки или други клетъчни компоненти може да доведе до GVHD. Това се случва, когато трансфузираните имунни клетки разпознаят тъканите на реципиента като чужди и ги атакуват, което води до различни увреждания на органи.

7. Риск от болести, предавани чрез кръвопреливане:

Има редки случаи на болести, предавани чрез кръвопреливане, причинени от патогени, за които не се извършва рутинен скрининг, или когато донорът може да е в ранните стадии на инфекция, преди да развие откриваеми нива на патогена.

Важно е да се отбележи, че тези рискове обикновено са ниски и кръвопреливането се регулира внимателно и се наблюдава, за да се сведат до минимум тези рискове. Преди да получи кръвопреливане, кръвта на реципиента се тества внимателно и се съпоставя с кръвта на донора, за да се предотвратят големи кръвногрупови несъвместимости. Правилното управление на кръвопреливането, строгият скрининг на донорите и мерките за контрол на инфекциите помагат да се гарантира безопасността на процедурата.