Защо е важно да има съвместими кръвни групи донор и реципиент при трансфузии?

При кръвопреливане наличието на съвместими кръвни групи донор и реципиент е от решаващо значение за предотвратяване на потенциално фатални усложнения. При кръвопреливане имунната система на реципиента реагира на преливаните кръвни съставки. Несъответстващите кръвни групи могат да доведат до тежки имунни реакции, като например:

1. Хемолиза :Това е унищожаването на трансфузираните червени кръвни клетки (RBC) от имунната система на реципиента. Несъответстващите RBC антигени (като антигени на кръвна група A, B, AB или O) могат да задействат антителата на реципиента да атакуват и унищожат червените кръвни клетки на донора. Този процес освобождава хемоглобин, който може да увреди бъбреците и да причини състояние, наречено хемоглобинурия.

2. Остра белодробна травма, свързана с трансфузия (TRALI) :TRALI е тежко усложнение, което може да възникне при преливане на несъвместима плазма или бели кръвни клетки. Характеризира се с остър респираторен дистрес, треска, втрисане и хипотония. TRALI може да доведе до дихателна недостатъчност и се свързва с високи нива на смъртност.

3. Фебрилни нехемолитични трансфузионни реакции (FNHTR) :FNHTRs са чести, но по-леки реакции към прелята кръв. Те се причиняват от антитела в плазмата на реципиента, които реагират с антигени на белите кръвни клетки или тромбоцитите на донора. FNHTR обикновено се проявяват като треска, втрисане и дискомфорт по време на или малко след трансфузията.

4. Отложени хемолитични трансфузионни реакции (DHTR) :DHTR се появяват няколко дни до седмици след кръвопреливане и се причиняват от антитела, които се развиват в отговор на чужди RBC антигени. Тези антитела могат да атакуват и унищожат трансфузираните червени кръвни клетки, което води до анемия.

5. Болест на присадката срещу приемника (GVHD) :GVHD е рядко, но животозастрашаващо усложнение, което може да възникне, когато трансфузираните лимфоцити (вид бели кръвни клетки) атакуват тъканите на реципиента. GVHD засяга различни органи и причинява сериозни увреждания, водещи до висок риск от смъртност.

За да се предотвратят тези усложнения, кръвопреливането се извършва с внимателно съвпадение на кръвните групи между донори и реципиенти. Това съпоставяне включва ABO съвместимост на кръвна група (A, B, AB или O), съвместимост на Rh фактор (положителен или отрицателен) и в някои случаи допълнително второстепенно съвпадение на антиген. Съвременните практики за банкиране на кръв и протоколите за тестване преди трансфузия гарантират, че кръвопреливането е възможно най-безопасно, като значително намалява риска от нежелани реакции и усложнения при реципиентите.