Как за първи път започна астмата?

Астмата е древна болест, като има доказателства, че съществува поне от 400 г. пр.н.е., а може би дори и по-рано. Първата документация за астма датира от писанията на гръцкия лекар Хипократ, на когото се приписва измислянето на термина "астма" от гръцката дума за "хрипове". Хипократ описва състоянието като "шумно дишане" и идентифицира някои от симптомите, свързани с астма, като кашлица и хрипове.

Въпреки че описанията на Хипократ са били елементарни, те са поставили основата на настоящото ни разбиране за астмата. През вековете знанията за астмата постепенно се разширяват с приноса на лекари като Гален през 2 век сл. н. е. и Авицена през 10 век сл. н. е.

По време на периодите на Ренесанса и Просвещението е постигнат важен напредък в разбирането на патофизиологията на астмата и ролята на бронхиалните тръби. През 19 век учените започват да изследват ролята на алергените и дразнителите при отключването на астматични пристъпи и са разработени лечения като инхалатори и перорални лекарства.

През 20-ти век изследванията и управлението на астмата продължават да се подобряват значително, което води до нови лекарства, диагностични техники и стратегии за контрол на астмата. Днес астмата е разпространено състояние, засягащо хора по целия свят, но напредъкът в нейното управление е позволил на хората да водят относително нормален живот въпреки състоянието.