Кои са някои често срещани средства за образуване на мехури?

Агентите за образуване на мехури, известни също като везиканти, са химически бойни агенти, които причиняват тежки мехури и увреждане на кожата и лигавиците. Те могат да бъдат абсорбирани през кожата, вдишани или погълнати и могат да имат както остри, така и дългосрочни ефекти. Някои често срещани средства за образуване на мехури включват:

1. Иприт (бис(2-хлороетил) сулфид):Ипритът е базиран на сяра агент за образуване на мехури, който е използван за първи път през Първата световна война. Той е силно токсичен и устойчив агент, който може да причини тежки образуване на мехури и увреждане на тъканите.

2. Люизит (2-хлоровиниларзин оксид):Люизитът е базиран на арсен агент за образуване на мехури, който също е силно токсичен. Разработен е по време на Първата световна война, но не е широко използван. Люизитът причинява образуване на мехури и увреждане на тъканите и може да бъде фатален при поглъщане или вдишване.

3. Фосген оксим (дифосген):Фосген оксимът е рядко използван агент за образуване на мехури, който е подобен по действие на иприта.

4. Хлоропикрин (трихлоронитрометан):Хлоропикринът е дразнещ белите дробове и повръщащ агент, който също може да причини образуване на мехури по кожата и очите. Използван е през Първата световна война и също така е използван като пестицид.

5. Азотен иприт (мехлоретамин):Азотният иприт е цитотоксичен агент, който се използва в химиотерапията за лечение на рак. Може да се използва и като средство за образуване на мехури във война и е разработено от Съединените щати по време на Втората световна война.