Какво се случва, когато соковете от панкреаса се смесят с химуса в горната част на тънките черва?
Неутрализиране на стомашната киселина :Химусът, влизащ в дванадесетопръстника, обикновено е кисел поради наличието на солна киселина от стомаха. Панкреатичните сокове съдържат бикарбонатни йони (HCO3-), които помагат за неутрализиране на киселинния химус, създавайки по-алкална среда. Това е от съществено значение за оптималната функция на панкреатичните ензими и за защита на тънките черва от вредните ефекти на високата киселинност.
Разграждане на въглехидрати :Панкреасът произвежда ензими като амилаза, които разграждат сложни въглехидрати, като нишесте и захари, до по-прости форми. Амилазата разгражда нишестетата до дизахариди, които могат да бъдат допълнително разградени от други ензими.
Разграждане на протеини :Панкреатичните ензими, включително протеази като трипсин и химотрипсин, разграждат протеините на по-малки фрагменти, като пептиди и аминокиселини. Тези протеази се активират в дванадесетопръстника от друг панкреатичен ензим, наречен ентерокиназа.
Разграждане на липиди (мазнини) :Панкреасът освобождава липаза, ензим, който разгражда триглицеридите (мазнините) на по-малки молекули, наречени мастни киселини и глицерол. Липазата изисква наличието на жлъчни соли от черния дроб, за да функционира ефективно. Жлъчните соли подпомагат емулгирането на мастните топчета, увеличават повърхността и улесняват действието на липазата.
Усвояване на хранителни вещества :Продуктите от храносмилането, включително прости захари, аминокиселини и мастни киселини, се абсорбират през стените на тънките черва в кръвта. Специализираната структура на тънките черва с неговите власинки и микровласинки увеличава повърхността за ефективна абсорбция.
Следователно, когато соковете от панкреаса се смесят с химуса в горната част на тънките черва, те допринасят за неутрализирането на стомашната киселина, смилането на въглехидрати, протеини и мазнини и последващото усвояване на хранителни вещества в тялото.