Какво е дискинезия при заболяване?
При болестта на Паркинсон дискинезията често е страничен ефект от дългосрочното лечение с леводопа, основното лекарство, използвано за овладяване на симптомите. Обикновено се проявява като неволно гърчене или усукващи движения, особено когато ефектите на лекарството изчезнат или когато дозата се увеличи.
При болестта на Хънтингтън дискинезията е характерна характеристика на състоянието и може да включва неволни потрепвания, гърчене и размахващи движения на крайниците, лицето и торса. Тези движения могат да станат по-изразени и инвалидизиращи с напредването на болестта.
Тардивната дискинезия е вид дискинезия, която се развива след продължителна употреба на определени лекарства, особено антипсихотични лекарства. Характеризира се с неволеви, повтарящи се движения на лицето, устата и крайниците, често включващи гримаси, мляскане на устни, изпъкване на езика и нервни движения на ръцете или краката.
Дистонията е двигателно разстройство, характеризиращо се с продължителни неволни мускулни контракции, водещи до необичайни пози или усукващи движения. То може да бъде фокално, засягащо определена част от тялото, или генерализирано, включващо множество области на тялото. Дискинезията може да бъде симптом на дистония, особено когато се проявява с неправилни, непредвидими движения.
Дискинезията може значително да повлияе на качеството на живот на индивида, засягайки неговата мобилност, координация, реч и социални взаимодействия. Възможностите за лечение на дискинезия могат да включват корекции на лекарствата, физиотерапия, трудова терапия и, в тежки случаи, хирургични интервенции. Управлението на дискинезията е важен аспект от грижата за лица с основните неврологични състояния, които я причиняват.
