Какво се случва, когато урината се остави да престои?

Когато урината се остави да престои, настъпват няколко промени поради наличието на различни химични съединения и биологични процеси:

Образуване на амоний :При стайна температура присъстващите в урината бактерии разграждат уреята, азотен отпадъчен продукт, до амоняк. Това преобразуване води до повишаване на pH на урината, което води до по-силна алкална среда.

Облачност :Когато урината стане алкална, тя може да образува мътни утайки, съставени от калциев фосфат, калциев карбонат и други минерали. Тези утайки правят урината мътна и по-малко прозрачна.

Промени в миризмата :Разграждането на уреята от бактерии произвежда амоняк, който носи силна, остра миризма. Тъй като рН на урината се повишава и бактериалното разлагане на органични съединения продължава, могат да се развият и други неприятни съединения, които допринасят за неприятната миризма.

Промени в цвета :Прясно отделената урина обикновено е жълта до кехлибарена на цвят поради наличието на пигмент, наречен уробилин. С напредване на възрастта урината може да претърпи допълнително окисление, което води до промени в цвета от жълт до кехлибарен, оранжев или дори по-тъмен червеникав оттенък. Тези промени се причиняват от разграждането на билирубина, друг пигмент, открит в урината.

Бактериален растеж :Колкото по-дълго стои урината, толкова повече време има за растеж и размножаване на бактериите. Това може да доведе до по-висока концентрация на бактерии, което може да доведе до неприятна миризма, помътняване и повишен риск от инфекции на пикочните пътища (UTI).

Утаяване :С течение на времето по-тежките частици и утайки в урината се утаяват на дъното на контейнера. Тази седиментация образува слой от утайка, който се състои от различни клетъчни компоненти, като бели кръвни клетки, червени кръвни клетки, епителни клетки и кристали.

Важно е да се отбележи, че скоростта на тези промени зависи от фактори като температура, първоначалната концентрация на различни съединения в урината и наличието на специфични щамове бактерии. Като цяло е препоръчително да се анализират пресни проби от урина, когато е възможно, за да се получи точна и навременна медицинска информация.