Какво означава думата маника?

Маника е санскритска дума, която означава „бижу“ или „скъпоценен камък“. Често се използва като женско име в Индия и други страни в Южна Азия. В някои случаи може да се използва и като мъжко име, но това е по-рядко.

Думата маника произлиза от санскритския корен man, което означава „да мисля“ или „да знам“. Този корен се среща и в други думи като manas (ум) и manana (медитация). Наставката -ika е умалителна наставка, която означава "малък" или "малък". Следователно думата маника може да се преведе буквално като „малко бижу“ или „скъпоценно малко нещо“.

В индуистката митология Маника е името на небесна нимфа, за която се казва, че е дъщеря на мъдреца Кашяпа и апсара Менака. Тя е известна още като Маниманджари и често е изобразявана като красива млада жена с дълга развеяна коса и сияйна кожа.

В будизма Маника е името на бодхисатва, който се свързва със състрадание и изцеление. Тя често е изобразявана като фигура в бяла роба с лотосов цвят в ръка.

Думата маника се използва и в астрологията за обозначаване на планетата Венера. В този контекст се казва, че представлява красота, любов и богатство.

В днешно време думата маника все още се използва като име за хора и места. Използва се и в различни други контексти, като бижута, мода и изкуство.