Какви са активните лечебни свойства на арниката?

Arnica montana , по-известен като арника, планинска маргаритка или вълча проклятие, е цъфтящо растение от семейство Сложноцветни. Произхожда от планинските райони на Европа и Сибир. Арниката се използва в традиционната медицина от векове заради своите противовъзпалителни, аналгетични и заздравяващи рани свойства. Активните лечебни свойства на арниката се дължат предимно на наличието на различни химични съединения, включително:

1. Сесквитерпенови лактони: Тези съединения са отговорни за много от терапевтичните ефекти на арниката. Те имат противовъзпалителни, аналгетични и антимикробни свойства. Основните сесквитерпенови лактони в арниката включват хеленалин, дихидрохеленалин и арницин.

2. Флавоноиди: Тези съединения са известни със своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Те помагат за защита на клетките от увреждане и намаляване на възпалението. Основните флавоноиди в арниката включват кверцетин, лутеолин и кемпферол.

3. Тритерпени: Тези съединения имат противовъзпалителни и заздравяващи рани свойства. Те помагат за намаляване на отока и насърчават възстановяването на тъканите. Първичните тритерпени в арниката включват арнидиол и фарадиол.

4. Етерични масла: Арниката съдържа няколко етерични масла, като тимол, борнеол и цинеол. Тези масла имат антимикробни, противовъзпалителни и болкоуспокояващи свойства.

5. Кумарини: Тези съединения са известни със своите антикоагулантни и противовъзпалителни свойства. Те помагат за подобряване на кръвообращението и намаляване на отока. Основните кумарини в арниката включват ескулетин и умелиферон.

6. Каротеноиди: Тези съединения са предшественици на витамин А и имат антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Те помагат за защита на клетките от увреждане и намаляване на възпалението. Основните каротеноиди в арниката включват бета-каротин и лутеин.

Арниката съдържа и други съединения, включително полизахариди, танини и минерали. Тези вещества също могат да допринесат за лечебните свойства на растението.

Важно е да се отбележи, че арниката трябва да се използва само за външни приложения и не трябва да се поглъща. Вътрешната употреба на арника може да причини сериозни странични ефекти, включително гадене, повръщане, диария и гърчове.