За какво се използва орбиталният рентген?
Орбиталните рентгенови лъчи са вид медицинско изображение, което използва рентгенови лъчи за визуализиране на орбитата и нейното съдържание, включително окото и неговите мускули, костите на орбитата и околните меки тъкани. Орбиталните рентгенови лъчи обикновено се използват за оценка и диагностика на редица състояния, засягащи орбитата и околните структури, включително:
1. Орбитална травма :Орбиталните рентгенови лъчи се използват рутинно за оценка на пациенти, които са претърпели травма на лицето или областта на очите. Те могат да помогнат за откриване на фрактури на орбиталните кости, като орбиталния под или покрив, които може да изискват хирургична интервенция.
2. Идентификация на чуждо тяло :Орбиталните рентгенови лъчи могат да бъдат полезни при локализиране на чужди предмети, които може да са навлезли в орбитата, като метални фрагменти или стъклени парчета. Тази информация е от решаващо значение за планиране на безопасното отстраняване на чуждото тяло.
3. Орбитален целулит Орбитален целулит е инфекция, която засяга меките тъкани в орбитата. Орбиталните рентгенови лъчи могат да разкрият степента на инфекцията и да помогнат за разграничаване на целулита от други състояния, като абсцеси или тумори.
4. Очни заболявания на щитовидната жлеза :Орбиталните рентгенови лъчи могат да се използват за оценка на пациенти с очно заболяване на щитовидната жлеза, известно още като офталмопатия на Грейвс. Това състояние причинява разширяване на екстраокуларните мускули, което води до проптоза (изпъкнали очи). Орбиталните рентгенови лъчи могат да помогнат за оценка на степента на проптоза и засягане на екстраокуларните мускули.
5. Синуит :Орбиталните рентгенови лъчи могат да се използват за оценка на засягането на синусите в случаи на синузит, който се простира в орбитата. Те могат да помогнат за идентифициране на помътняване на синусите и костни промени, свързани с инфекцията.
6. Педиатрични орбитални състояния :Орбиталните рентгенови лъчи обикновено се използват при оценката на педиатрични пациенти с орбитални аномалии или състояния като вродена обструкция на назолакрималния канал или педиатрични орбитални тумори.
Струва си да се отбележи, че орбиталните рентгенови лъчи осигуряват двуизмерни изображения на орбитата и в определени случаи може да са необходими по-усъвършенствани техники за изобразяване, като компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI), за цялостна оценка или за да получите по-подробна информация за орбитата и нейното съдържание.
