Какво е тест за задържане на дъха?

Тестът за задържане на дъха (BHT) е прост и неинвазивен тест, който измерва продължителността на времето, през което човек може доброволно да задържи дъха си. Обикновено се използва за оценка на силата и издръжливостта на дихателните мускули и за диагностициране на различни респираторни състояния като астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и рестриктивни белодробни нарушения.

Процедура:

Тестът за задържане на дишането се извършва в седнало или изправено положение. Човекът е инструктиран да поеме дълбоко въздух и след това да задържи дъха си възможно най-дълго. Може да се използва щипка за нос, за да се предотврати излизането на въздух през носа. Времето се записва от момента, в който лицето започне да задържа дъха си, докато възобнови дишането си.

Тълкуване:

Нормалното време за задържане на дъха варира в зависимост от възрастта, пола и нивото на фитнес. Като цяло здравите възрастни могат да задържат дъха си за около 20-30 секунди. По-краткото време на задържане на дъха може да означава слабост на дихателните мускули или белодробно заболяване.

BHT може също да се използва за оценка на издръжливостта на дихателните мускули чрез повтаряне на теста няколко пъти с кратки периоди на почивка между тях. Намаляването на времето за задържане на дъха при множество повторения може да предполага умора на дихателните мускули.

Клинично значение:

Тестът за задържане на дишането е полезен инструмент за скрининг на респираторни проблеми и проследяване на ефективността на респираторната терапия. Може да се използва и за оценка на тежестта на респираторните заболявания и за проследяване на промените в белодробната функция във времето.

Въпреки това е важно да се отбележи, че BHT не е заместител на по-изчерпателно изследване на белодробната функция. Трябва да се използва заедно с други диагностични тестове за точна оценка на дихателната функция.