Използване на боклук изгаряне в Чикаго
Използването на инсинератори в района на Чикаго е освежена от необходимостта да се развиват чисти алтернативни енергийни източници и да се отърве града от натрупване на боклук , след общонационална боклук криза в края на 1960 . Няколко инсинератори , които са били построени в Чикаго веднага бяха критикувани за това , възприемани дискриминационни практики , защото пещите са били разположени в околностите на бедните квартали. След близо три десетилетия на протести и съдебни битки , повечето инсинератори за боклук бяха спрени от 1998 Retail Rate Закон
През 1988 г. Законът за Retail Rate е приет в щата Илинойс .; законът не предлага заеми с преференциална лихва за инсинератора оператори за производство на енергия , които ще бъдат продадени на компаниите за комунални услуги и се предлагат с отстъпка на енергийните разходи на потребителите. Това законодателство зареди отпадъци за производство на енергия за изгаряне на отпадъци в района на Чикаго . A юли 1996 проучване, публикувано от колегията на градоустройството и обществените въпроси в Университета на Илинойс в Чикаго разгледа обстоятелствата , които са довели до приемането на закона и силите зад евентуалното му отменяне през 1996 година.
<Бразилски> The Northwest Incinerator
Laurie Палмър , писане в издаването на септември 2006 " солидарност ", описва усилията на обществени групи да затварят в северозападната част на инсинератора , разположен на Килдеър авеню в Чикаго. Палмър се посочва, че на инсинератора е построена през 1971 г. , за да отърве града от боклуци , предназначени за депа и за генериране на енергия . Кампанията за да имат възможност построен обеща, че инсинератора ще намали боклука на града с до 90 на сто и ще предоставят пара за бонбони фабрика на Brach наблизо . Палмър се посочва, че от началото на 1990 г. , на инсинератора е освобождаване на между 5 и 17 килограма олово всеки час в квартали , граничещи с района. След години на съдебни дела и глоби от Агенцията за опазване на околната среда , на инсинератора е окончателно изведено от експлоатация през 1993 година.
