Какво е шизоафективно разстройство?
Шизоафективното разстройство е психично заболяване, характеризиращо се с комбинация от симптоми на шизофрения и разстройство на настроението. Хората с шизоафективно разстройство изпитват периоди на мания или депресия и психоза, които включват заблуди, халюцинации и дезорганизирана реч или поведение.
Симптоми на шизофрения:
* Заблуди:Това са фиксирани, фалшиви вярвания, които не се основават на реалността, дори ако на лицето са представени доказателства за противното.
* Халюцинации:Това са сетивни преживявания, които възникват при липса на външен стимул. Те могат да включват виждане, чуване, миризма или усещане на неща, които не са там.
* Неорганизирана реч:Това се отнася до реч, която е трудна за разбиране поради несвързано или неуместно съдържание, лоша структура или бърза или бавна скорост на говорене.
* Дезорганизирано поведение:Това включва поведение по начин, който е разрушителен, неподходящ или странен. Може да се прояви като импулсивни или непредсказуеми действия, детско поведение или прекомерна възбуда или отдръпване.
* Отрицателни симптоми:Те се отнасят до намаляване или загуба на нормално функциониране и могат да включват липса на емоционално изразяване, намалено социално взаимодействие, намалена мотивация или лоша хигиена.
Симптоми на разстройство на настроението:
* Мания:Това е период на повишено настроение, повишена активност и намалена нужда от сън. Хората, страдащи от мания, може да се чувстват еуфорични, приказливи и енергични, но също така могат да станат раздразнителни, неспокойни и импулсивни.
* Депресия:Това е период на лошо настроение, намален интерес към дейности и загуба на енергия. Хората, които изпитват депресия, може да се чувстват тъжни, безнадеждни и безполезни и може да имат проблеми със съня, храненето или концентрацията.
Точната причина за шизоафективното разстройство е неизвестна, но се смята, че се причинява от комбинация от генетични, екологични и психологически фактори. Шизоафективното разстройство обикновено се диагностицира в късно юношество или ранна зряла възраст и е по-често при жените, отколкото при мъжете.
Лечението на шизоафективно разстройство обикновено включва медикаменти и психотерапия. Медикаменти като антипсихотици и антидепресанти се използват за контролиране на симптомите на психоза и разстройства на настроението, докато психотерапията помага на хората да се научат как да управляват своите симптоми и да подобрят цялостното си функциониране.
