Как се диагностицира биполярно разстройство?
Диагностицирането на биполярно разстройство включва задълбочена оценка от квалифициран специалист по психично здраве, като психиатър или клиничен психолог. Ето общ преглед на диагностичния процес за биполярно разстройство:
1. Клинично интервю:
- Специалистът по психично здраве провежда подробно интервю с индивида, като задава въпроси за неговите настоящи симптоми, минали епизоди и фамилна история на психични заболявания.
- Професионалистът ще разпита за индивидуалните промени в настроението, включително епизоди на мания или хипомания и периоди на депресия.
2. Оценка на симптомите:
- Специалистът оценява индивидуалните симптоми спрямо диагностичните критерии за биполярно разстройство, както е определено в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5).
- Обръща се специално внимание на продължителността, тежестта и въздействието на маниакалните, хипоманийните и депресивните епизоди.
3. Оценка на биполярния спектър:
- Биполярното разстройство съществува в спектър и специалистът ще определи конкретния тип биполярно разстройство въз основа на индивидуалните симптоми и представяне.
- Биполярно разстройство I включва маниакални епизоди, които могат или не могат да бъдат придружени от депресивни епизоди. Биполярно II разстройство включва хипоманиакални епизоди и големи депресивни епизоди.
4. Изключване на други условия:
- Специалистът по психично здраве изключва други потенциални причини за симптомите, като разстройства, свързани с употребата на вещества, медицински състояния или други психиатрични разстройства.
- Диференциалните диагнози могат да включват депресия, шизофрения, разстройства на личността или проблеми с щитовидната жлеза.
5. Събиране на допълнителна информация:
- Професионалистът може да поиска информация от членове на семейството или близки приятели, за да получи по-цялостно разбиране на симптомите на индивида и тяхното въздействие върху ежедневното функциониране.
6. Графика на настроението:
- Понякога професионалистът може да помоли индивида да води диаграма или дневник на настроението за определен период, за да наблюдава моделите на настроението си и да идентифицира потенциалните задействания.
7. Физически и лабораторни изследвания:
- В някои случаи специалистът по психично здраве може да препоръча физически или лабораторни тестове, за да изключи всякакви основни медицински състояния, които биха могли да допринесат за симптомите.
8. Изследване на психичния статус:
- Професионалистът провежда изследване на психичния статус, оценявайки ориентацията на индивида, когнитивното функциониране и всички психотични симптоми.
9. Последващи оценки:
- Биполярното разстройство често се диагностицира въз основа на модел на симптоми във времето и могат да бъдат извършени последващи оценки, за да се наблюдава напредъкът на индивида и отговорът на лечението.
Важно е да се отбележи, че диагнозата биполярно разстройство трябва да се постави от квалифициран специалист по психично здраве след задълбочена оценка и разглеждане на цялата съответна информация. Самодиагностиката, основана единствено на симптоми, може да бъде подвеждаща и да забави правилното лечение.
