Защо е разработено медицинско кодиране?

Историята на медицинското кодиране датира от 19-ти век, когато възниква необходимостта от стандартизиран начин за документиране и предаване на информация за пациенти за различни цели, включително обработка на искове, осигуряване на качество и изследвания.

Преди разработването на медицинско кодиране, досиетата на пациентите често бяха написани на ръка и не бяха организирани по последователен начин, което затрудняваше ефективното и точно извличане на информация. Липсата на стандартизация също затруднява ефективната комуникация за различните доставчици на здравни услуги и платците.

В началото на 20-ти век бяха положени усилия за установяване на стандартизирани системи за кодиране на медицински диагнози и процедури. Един забележителен пример е класификацията на причините за смъртта на Bertillon, разработена през 1893 г. от Jacques Bertillon, която предоставя систематичен начин за класифициране и кодиране на причините за смъртта.

Въпреки това, едва през 60-те години на миналия век се появява всеобхватна и широко приета система за медицинско кодиране. В Съединените щати Американската медицинска асоциация (AMA) разработи Current Procedural Terminology (CPT) през 1966 г., за да стандартизира кодирането на медицинските процедури. Приблизително по същото време Световната здравна организация (СЗО) разработи Международната класификация на болестите (МКБ), за да осигури стандартизиран начин за класифициране и кодиране на болести, наранявания и свързаните с тях здравословни състояния.

Развитието на медицинското кодиране също съвпада с растежа и сложността на здравната индустрия. Тъй като здравеопазването става все по-специализирано, необходимостта от по-подробни и всеобхватни системи за кодиране става очевидна. Това доведе до разширяване и усъвършенстване на съществуващите системи за кодиране, както и до разработването на нови системи за кодиране за специфични специалности и подспециалности.

Медицинското кодиране също изигра критична роля в напредъка на здравната информационна технология (HIT) и електронните здравни досиета (EHR). Стандартизираните медицински кодове позволяват ефективно съхранение, извличане и обмен на информация за пациенти между различни здравни системи и приложения, улеснявайки по-добра комуникация, координиране на грижите и вземане на решения.

Като цяло, развитието на медицинското кодиране беше водено от необходимостта от по-голяма ефективност, точност и стандартизация при документирането и предаването на информация за пациентите за различни цели, включително фактуриране, възстановяване на разходите, подобряване на качеството и изследвания. Тя се превърна в основен компонент на съвременните системи за здравеопазване и оказа значително влияние върху предоставянето и управлението на здравни услуги.