Когато любим човек е в крайна фаза и умира. Знаят ли, че хората с тях могат да чуят думите?

Въпреки че няма убедителни научни доказателства, които да определят дали човек в последните етапи от живота си може да разбере присъствието и думите на хората около него, има определени наблюдения и анекдотични разкази, които предполагат възможността за известно ниво на осъзнатост и отзивчивост. Ето какво е общоизвестно по тази тема:

Оставаща отзивчивост :Дори когато краят на живота наближи, някои хора все още могат да запазят известна степен на отзивчивост към заобикалящата ги среда. Те могат да показват реакции като движения на очите, изражения на лицето и фини жестове, които показват способността им да възприемат и разбират прости сигнали.

Слухова обработка :Слухът често е едно от последните сетива, което намалява. Дори в безсъзнание или в коматозно състояние, човек може все още да е в състояние да обработва слухова информация. Нивото им на разбиране и разбиране обаче може да варира.

Емоционални връзки :Емоционалната връзка между индивида и неговите близки може да играе важна роля в комуникацията в края на живота. Дори ако вербалните отговори са ограничени, емоционалните връзки могат да позволят на умиращия да усети присъствието и емоциите на хората около тях.

Анекдотични преживявания :Много семейства и доставчици на здравни услуги споделят истории за пациенти в последните етапи от живота си, реагиращи на разговори, музика или гласовете на близки. Тези анекдотични доклади предполагат, че известно ниво на осъзнаване и разбиране може да присъства до самия край.

Важно е да запомните, че опитът на всеки индивид е уникален и може да има голямо разнообразие в нивото на отзивчивост и информираност. Някои хора могат да запазят силни когнитивни способности, докато други могат да изпаднат в по-дълбоки състояния на безсъзнание. Затова винаги е препоръчително да общувате и взаимодействате с някой, който умира, сякаш може да чуе и разбере, от уважение към достойнството му и за осигуряване на емоционален комфорт.