Защо трахеята остава отворена през цялото време?
Хрущялни пръстени: Трахеята се състои от поредица от С-образни хрущялни пръстени, подредени един върху друг. Тези пръстени са непълни отзад и са свързани с гъвкави съединителни тъкани, образувайки гъвкава, но твърда структура. Твърдината, осигурена от тези хрущялни пръстени, предотвратява свиването на трахеята и гарантира, че тя остава постоянно отворена, позволявайки непрекъснат въздушен поток.
Гладка мускулатура: Трахеята е облицована с гладък мускул, известен като трахеален мускул. Този мускул помага за поддържане на диаметъра на трахеята, като контролира нейното разширяване и свиване. При нормални условия трахеалният мускул е в отпуснато състояние, което позволява на трахеята да остане отворена.
Отрицателно интраторакално налягане: Налягането в гръдната кухина, известно като интраторакално налягане, е леко отрицателно в сравнение с атмосферното налягане отвън. Това отрицателно налягане упражнява засмукващ ефект върху трахеята, като помага да се поддържа отворена. По време на вдишване диафрагмата и междуребрените мускули се свиват, като допълнително увеличават отрицателното интраторакално налягане и насърчават притока на въздух в белите дробове.
Цилиарно действие: Трахеята е облицована с ресничест псевдостратифициран колонен епител. Тези клетки са покрити с малки подобни на косми издатини, наречени реснички, които бият по координиран начин към гърлото (фаринкса). Това цилиарно движение помага за изтласкване на слуз и чужди частици, хванати в трахеята, нагоре към гърлото, където могат да бъдат изкашляни или погълнати. Непрекъснатото движение на ресничките допринася за поддържането на свободни и отворени дихателни пътища.
Повърхностно активно вещество: Вътрешната обвивка на трахеята също произвежда вещество, наречено сърфактант. Повърхностноактивното вещество е сложна смес от липиди и протеини, която помага за намаляване на повърхностното напрежение на границата въздух-течност в трахеята. Чрез намаляване на повърхностното напрежение, сърфактантът предотвратява колапса на малките дихателни пътища и спомага за стабилността и проходимостта на трахеята.
В обобщение, постоянната проходимост на трахеята се осигурява от структурната опора на хрущялните пръстени, тонуса на трахеалния мускул, отрицателното интраторакално налягане, цилиарното действие и наличието на сърфактант. Тези фактори работят заедно, за да поддържат отворени дихателни пътища и да улеснят непрекъснатия въздушен поток по време на дишане.
