Какво представляват рентгеновите лъчи?

Рентгеновите изблици са клас неутронни звезди, които претърпяват внезапни и спорадични увеличения на своите рентгенови емисии, известни като рентгенови изблици. Тези изблици могат да продължат от няколко секунди до няколко минути и могат да освободят значително количество енергия.

Смята се, че рентгеновите лъчи натрупват материя от придружаваща звезда или чрез преливане на лоба на Рош, или чрез натрупване на вятър. Натрупаният материал се натрупва върху повърхността на неутронната звезда, повишавайки налягането и температурата. Когато условията са подходящи, възниква термоядрен бегъл, водещ до бързо и експлозивно освобождаване на енергия под формата на рентгенови лъчи.

Рентгеновите изблици от тези обекти се характеризират с високата си яркост, достигаща светимост, сравнима с цели галактики. Наблюдава се също, че те имат повтарящ се модел, с изблици, възникващи на редовни интервали или със специфични времеви мащаби на повторение.

Изследването на рентгеновите лъчи дава важна представа за поведението и свойствата на неутронните звезди, включително техните механизми за натрупване, температура и плътност. Те се използват и като сонди за изследване на състава и еволюцията на двойни звездни системи.